Речник на Патриарх Евтимий
велколѣпъ  
велколѣпъ -ꙑ прил (1) Великолепен, прекрасен, изпълнен с величие и красота. Воꙁгласъ:  даждь намъ еднѣм ꙋсты  еднымь ср(ъ)дцемъ славт  воспѣват пре(ь)стное  велколѣпое мѧ твое, отца  сына  свѧтагѡ дѹха, н(ы)нѣ  прснѡ Яков 327.31