Речник на Патриарх Евтимий
стлъковавъ  
стлъковавъ -ꙑ прил (1) стлъковавъш Като същ. м. мн. Тълкуватели. Аще л же ст(ь) нѣкоторый съкръвень ѹмь въ нхь, множайш ѡт стлъковавшїхь тѣхь, молм се навыкнѹт ѡт вась  ть Антим 241.21