Речник на Патриарх Евтимий
ноплеменьнъ  
ноплеменьнъ -ꙑ прил (1) ноплеменьн Като същ. м. мн. Хора от друго племе. Вѣрѫ непороꙿнѫ съблюд, грады нашѧ ѹтвръд, мръ въсь ѹмр, глада  пагѹбы ꙁбав ны  ѡт нападенїа ноплеменных съхран ны ЙР 26.9