Речник на Патриарх Евтимий
громъ  
громъ м (2) ) Гръм, гръмотевица. Господь же, и въ семь волѧ бѡѫщих сѧ єго сътворь, своего раба неврѣдна хранѣше; мльнїамь бѡ и грѡмовѡмь напрасно на съпрѡтивныѧ нападшимь Мих 174.31 грѡмь, – възгръмѣ бѡ благочьстїа дѡгматы съ въсѣцѣмь дръзновленїемь ЙП 200.29