Речник на Патриарх Евтимий
горьн҄  
горьн҄ прил (15) ) 1.. 1. Горен, който е разположен на високо място. И не просто нѣкако, нѫ на горнѣйшимь тѫ поставлѣеть степени Мих 171.17 И пакы дїакѡн: Благослови, владыко, горнее сѣдалище ЛЙЗ 292.17 И свѧщенникь, горнѫѧ чѧсть въземь, творить съ неѫ кръстъ над свѧтѫѧ чашеѫ, глаголѧ ЛЙЗ 302.8 Същото значение в Мих 172.15 ЛЙЗ 286.1 Яков 313.4 ЛОглаш 388.5. 2.. 2. Като същ. горьн҄ м. мн. Небесен, възвишен. Егда бо доуша оупоит се въ бож(ь)ствнихь писанихь и въсако къ горнимь подвигнет желанїе. абїе лъгꙿкыма крилома въсходить къдобродѣтѣлй высотѣ I Никод 205.12 Оужасни се небо ѡ семь, горнꙗа и долꙋ и правда безаконїе Антим 249.2 3.. 3. Висш. Ибо жизнь горнꙗго ст(ь)ства любы ст(ь). понже доброе любимо ст(ь) въсакѡ бѣдещїимь I Никод 219.29 Чювꙿстьвь ꙋтаи се ꙋма бестрастїемь, склабиши се красотою, не ꙋкрадена бысть желанїемь, кь желанїю жегорнемꙋ доушевное вьперающи мꙋдрованїе Теоф 268.17 горьн҄ ерѹсалмъ Горният Ерусалим, небето, небесните селения [образно]. Сїа въса бл͠гаа кѡнстантінь въселнноую испльни • пѡдвигь добрыи подвиѕа се. теенїе скона. вѣроу съблюде • тѣмꙿже и въ прѣмирные прѣсели се ины. въ гѻрнїи ієрлⷭмь Конст 439 r .19. горьно отьчьство Небесата, мястото на праведниците. Елмаⷤ прⷣѣреⷱннаа въсѣ дѡлꙋ ѡставлъ гѡрнемꙋ вънимааше ѻтеъствꙋ свобѡдномꙋ и беꙁбѣдномꙋ итвръдомꙋ . и въсѣцѣмъ ѻбраꙁомъ тъщаше сѧ ѻбщаагѡ постигнѫти ѡ͠ца и съдѣтелѣ ,нѫжⷣа и намъ ꙗже ѻ немъ ѿѧсти съповѣдати ЙР 7.5 горьно шьствь Път нагоре,към небесното царство. Ради сего трѣбоуемь светые аг͠гелы не тъкмо здѣ, въ плъти соуще, нъ и по исходѣ нашемь, єже ѡт соудоу, трѣбоуемтѣхь наставникы имѣти къ горнмоу шъствїю I Никод 209.21 На сихь дръзають противные силы, о сихь радоуют се, на сихь наскакають ѡт въсхода же къ горнмꙋ шъствїю I Никод 214.9