Речник на Патриарх Евтимий
гнѣвьнъ  
гнѣвьнъ -ꙑ прил (1) Гневен, който се отнася до гняв. // Образно Сїа ꙋбѡ ꙗко ѡнъ слышавъ, ѻблѣе сѧ въ ненавист(ь) ꙗко въ риꙁѫ, и гнѣвныи ѻбъемлеⷮ егѡ ѻблакъ ЙР 11.2