Речник на Патриарх Евтимий
дьноплеменьнъ  
дьноплеменьнъ -ꙑ прил (1) Едноплеменник, сънародник. Въ лѣпотѫ ꙋбо ктѡ намъ понѡсил бы ꙗко не тъїѫѻдѡбрыⷯлѣнивѣимѧщимъинерадивѣ , нѫ иꙁавидѧщиⷨединоплеменнꙑмъдѡбрыиⷯприѧстїꙋ ЙР 5.6