Речник на Патриарх Евтимий
дьнодоушьнъ  
дьнодоушьнъ -ꙑ прил (1) Единодушен, който се основава на единодушие. ине нѣцїи и нѣцїи • нъ въса коупно въселнаа ѿ єдиного бжⷭтвнаго д͠ха ѻꙁарена бывши,единод͠шное въспѣваемь бл͠годаренїе г͠люще Конст 433r.17