Речник на Патриарх Евтимий
дьнобраьнъ  
дьнобраьнъ -ꙑ прил (3) Еднобрачен, който има брак с една жена, респ. с един мъж.; моногамен. Се ст(ь) благословенїе брачнаго съгласїа же и съчетанїа, на нмꙿже въсакоблагословенїе единобрачнаго съпреженїа, єлма и єдинобрачьнь Адамь Антим 248.1, 248.2 Каковоу же или котороую благословенїа молитвоу прїиметь на съчетани его, не соущи дроугой кромѣ єдиныеєдинобрачные и пръвые? Антим 248.13