РЕЧНИК НА ЕЗИКА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

ПРЕДГОВОР

През четиринадесетото столетие славянската писменост преживява своя втори голям разцвет след българския Златен десети век. Главни действащи лица в този процес са книжовниците начело със своя духовен водач патриарх Евтимий – негово верую е обновата на книжнината чрез създаването на нов правопис и редактирането на богослужебните ръкописи. Той, според панегиричните слова на Григорий Цамблак, „като някакъв нов Мойсей и втори законодател се спуснал от висотата на умствената планина, донесъл нови богонаписани скрижали и ... предал на църквата истинското небесно съкровище – съвсем ново, съвсем честно, съгласно с Христовото благовестие“ (Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак). Грижата за книгите „прегръщат“ и двама големи държавници – царете Иван Асен II и Иван Александър, без чието прозорливо и ревностно съдействие можем само да гадаем дали щеше да го има духовният мост между Първото и Второто българско царство. След падането на българската държава под османско владичество Евтимиевият правопис бързо се разпространява сред другите славяни, най-напред в Сърбия, а после във Влашко, Молдова и Русия. Пренасят го следовниците на св. Евтимий – Киприан (по-късно митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия), Григорий Цамблак, Константин Костенечки ведно с търновските ръкописи, въздигнали като норма Кирило-Методиевите достижения и превърнали се в ядрото на сръбската, руската, влашката и молдавската книжнина на славянски език.

Над 170-годишна е изследователската традиция върху живота и творчеството на Евтимий Търновски, последния патриарх от Второто българско царство. Натрупана е огромна литература, но до този момент не разполагаме с речник на неговия език. Настоящият първи том (А-Н), който поставя началото на бъдещия цялостен речник, е изработен въз основа на 24 сигурни и предполагаеми произведения (оригинални и преводни) на патриарх Евтимий – жития, похвални слова, послания, служби, молитви. В основата му лежи предварително съставеният от Иван Христов индекс на всички словоформи.

Речникът е изготвен по проект BG05М2OP001-2-009-0005 Модерна палеославистика и медиевистика, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове. В електронен вариант той е на свободен достъп на адрес: http://histdict.uni-sofia.bg/evtdict. Повечето Евтимиеви съчинения (20) са използвани по текстовете, издадени от Е. Калужняцки^[1] (по-подробно вж. Източници за Речника на езика на патриарх Евтимий). Всички привлечени за целите на Речника съчинения по съответните преписи са дигитално набрани с уникодския старобългарски шрифт CyrillicaBulgarian10U и са достъпни на адрес http://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/list като част от Диахронния корпус на българския език X–XVIII в., който до момента включва над 130 паметника. Това обстоятелство стана причина в книжния вариант на Речника да не бъде включено издание на самите Евтимиеви творби. Тяхната идентификация в електронния Диахронен корпус на българския език X–XVIII в. е представена след раздел Източници за Речника на езика на патриарх Евтимий. Електронният вариант на Речника (букви А-Н) е инкорпориран в Историческия речник на българския език (http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary), разположен на същата платформа, като работата продължава. Така Историческият речник беше допълнен с един изключително важен свой компонент, какъвто е езикът на Евтимий Търновски.

Настоящият първи том на Речника на езика на патриарх Евтимий (А-Н) ще открои словното богатство на книжовника, ще допринесе за развоя на българската историческа лексикология и ще спомогне за изясняване на развойните тенденции на българския език през ХІV в.

Работата по Речника беше разпределена, както следва:

– букви А, Ж, Ꙁ – Ростислав Станков;

– букви Г, Е,  – Татяна Славова;

– буква В – Анна-Мария Тотоманова;

– букви Б, М – Анета Димитрова;

– букви Д, Л, Н – Мария Тотоманова-Панева;

– буква К – Вероника Шалагин.

Дължим огромна благодарност на Дигитален архив „Българска ръкописна книга“ и на Зографската света обител за предоставените снимки на ръкописи от сбирките на Рилския и Зографския манастир.

УВОД

За живота и делото на Евтимий Търновски, последния патриарх на Второто българско царство, е известно твърде малко. Не знаем с точност кога е роден, нито къде и кога е напуснал този свят. Затова в литературата можем да срещнем като дата на неговото рождение годините 1320–1330 или 1325, 1327, а за година на неговата смърт се посочват 1402, 1404, 1405; предполагаемото място е Бачковският манастир. Не знаем и светското му име, нито какво образование е получил и къде е приел монашески сан. Предполага се, че произхожда от знатен търновски род, спорен остава въпросът за неговата роднинска връзка с рода Цамблак. Замонашил се е вероятно в средата на ХІV в. и е бил един от първите ученици на Теодосий Търновски в манастира „Св. Богородица“ в Килифаревската планина, превърнал се в голям книжовен център през последните години на Второто българско царство. Издигнал се до пръв помощник на своя учител, Евтимий заминава (1363 г.) в Константинопол, където до 1365 г. пребивава в манастира „Св. Мамант“ и Студийския манастир. Годините 1365–1371 прекарва на Атон. По време на престоя си в Света гора Евтимий по всяка вероятност се е запознал с практиката на исихазма, не ни е известно обаче дали активно го е практикувал. През 1371 г. се завръща в България и в манастира „Св. Троица“ край Търново (основан или подновен от него) започва широка книжовна дейност – превежда литургически текстове, пише жития и похвални слова. Неговото име се свързва със създаването на нов правопис и редактирането на богослужебните книги през ХІV в. Самият Евтимий не оставя преки свидетелства за своята дейност, но за нея говорят учениците и последователите му – Григорий Цамблак, написал Похвално слово за Евтимий и разпространил делото му в други славянски земи, и Константин Костенечки, ученик на Евтимиевия ученик Андроник. Не е ясно дали патриархът е установил нова редакция на Светото Писание, но при всички случаи е узаконил нов правопис, с който книгите на Писанието са били преписани^[2]. Най-вероятно това се е случило по времето на цар Иван Шишман (1371–1393 г.) с неговото лично съгласие. Благодарение на Евтимий и неговата школа България преживява подем в духовния живот и културата през последната четвърт на ХІV в., а Търновската книжовна школа дава тласък за развитието на книжнината в Русия, Сърбия и Румъния.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА РЕЧНИКА НА ЕЗИКА НА
ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

Патриарх Евтимий е автор и преводач на агиографски, ораторски, химнографски, литургически и епистоларни трудове. Творчеството му обхваща четири жития, четири похвални слова, четири послания, една служба, литургически текстове и молитви. Изследователската традиция установява осем безспорни превода и три предположителни.

За първи път съчиненията на Евтимий са издадени от П. А. Сырку (1890 г.)^[3] и Е. Калужняцки (1901 г.)^[4]. Впоследствие трудът на Калужняцки е преиздаван на два пъти – към първото преиздание е добавен само послеслов от Д. Кенанов^[5], а второто съдържа превод на Евтимиевите творби на български език^[6]. За целите на Речника се използва оригиналното издание от 1901 г. По-нататък следва кратко описание на произведенията на патриарх Евтимий със сведения за привлечените преписи.

1. Житие на св. Йоан Рилски (ЙР). Житието е една от най-популярните творби на Евтимий, разпространена в българската, сръбската, молдавската и влашката ръкописна традиция. Известно е по две редакции – в едната^[7] липсва разказът за пренасяне на мощите на светеца (сбирка на Зографския манастир № 103), другата е обнародвана от Калужняцки по ръкопис от личната му сбирка с допълнение от ръкопис № 106 от сбирката на манастира Нямц от 1439 г. Според Калужняцки издаденият текст отразява първоначалната редакция^[8], докато според Кл. Иванова става въпрос за своден текст от недостигнал до нас ръкопис от ХV в., а двете редакции принадлежат на Евтимий^[9]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[10] по ръкопис (ръкописни откъси) от XV в. от личната му колекция, среднобългарски двуюсов и двуеров правопис. Днес местонахождението на ръкописа е неизвестно.

2. Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски (ИМ). Житието на Иларион Мъгленски, което се отнася към първите патриаршески години на Евтимий, е издадено от Калужняцки по ръкопис № 106 от сбирката на манастира Нямц от 1439 г. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Дикова^[11] по минеен панегирик за септември–януари на Мардарий от 1483 г. (сбирка на Рилския манастир № 4/5), л. 162r–175r.^[12] Ръкописът съдържа 537 л., 290 х 210 мм, писани с ресавски правопис (безюсов, двуеров) и среден изискан полуустав, на л. 535а има бележка на преписвача^[13]. Информация за панегирика вж. у Спространов^[14], Каталога на българските ръкописи^[15], Иванова^[16], Атанасова^[17].

3. Житие на св. Параскева (Петка) (Петк.). Не е известно кога е написано житието, което е сред най-разпространените творби на Евтимий. По мнението на някои автори то се отнася към началните години от патриаршеството на Евтимий, докато според други атмосферата на творбата отразява критичните моменти от последните години на Второто българско царство. Калужняцки обособява три редакции (първоначална, разширена и съкратена) и издава Житието на св. Петка по ръкопис № 14 от манастира Нямц от ХV в.^[18] За целите на Речника е използван преписът в изданието на Дикова^[19] по минеен панегирик за септември – част от януари (сбирка на Зографския манастир № 107, II.д.6), XIV в., л. 74r–82v^[20]. Ръкописът, известен като Зографски сборник, съдържа 435 л. хартия, 270 х 175 мм, писани с полуустав от няколко (вероятно четирима) преписвачи. Правописът е среднобългарски (търновски), двуеров, двуюсов. Информация за панегирика вж. у Иванова^[21] и Каталога на Зографския манастир^[22].

4. Житие на св. Филотея (Филот.). Не се знае кога Евтимий е написал житието, което е предназначено за 28 май – датата, на която се отбелязва паметта на св. Филотея. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[23] по ръкопис № 20 от сбирката на манастира Нямц, от 1441 г., среднобългарски двуюсов и двуеров правопис.

5. Похвално слово за св. Константин и Елена (Конст.). Известно е в две редакции (първоначална и съкратена), като във втората липсва обръщението на Евтимий към цар Иван Шишман^[24]. Текстът на похвалното слово е издаван от Калужняцки^[25], Г. Михаила^[26] и К. Дикова^[27]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Дикова по минеен панегирик за февруари–август на Владислав Граматик (сбирка на Рилския манастир № 4/8), о? XV??. (1479??.), ?.?424r?439r.т XV в. (1479 г.), л. 424r–439r.^[28] Ръкописът съдържа 7+736+5 л., писани с ресавски правопис (безюсов, двуеров) и среден калиграфски полуустав. Информация за панегирика вж. у Спространов^[29], Сводния каталог и цит. лит.^[30], Христова^[31], Иванова^[32].

6. Похвално слово за св. великомъченица Неделя (Нед.). Словото не намира широко разпространение в старата книжнина, известно е по три преписа – два молдавски и един в Рилския панегирик на Владислав Граматик^[33]. Калужняцки издава текста по ръкопис № 106 от манастира Нямц от 1439 г. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Дикова^[34] по минеен панегирик за февруари–август на Владислав Граматик (сбирка на Рилския манастир № 4/8), от XV в. (1479 г.), л. 603v–611v^[35].

7. Похвално слово за св. Михаил от Потука (Мих.). Словото е предназначено за 22 ноември – датата, на която се отбелязва паметта на светеца. В състава му е налице и Похвала за Въведение Богородично, обособена като встъпителна част в похвалата за светеца-воин. Предполага се, че словото е било произнесено в храма „Възнесение Христово“ в Търново. Познато е по четири преписа. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[36] по ръкопис № 106 от манастира Нямц от 1439 г., среднобългарски двуюсов и двуеров правопис.

8. Похвално слово за св. Йоан, епископ Поливотски (ЙП). В словото е вмъкната летописна част за победата на цар Калоян над кръстоносците при Одрин и пленяването на Балдуин Фландърски (глави Х и ХІ), която възпроизвежда частично неоцелели старобългарски анали^[37]. Приема се, че летописната част е самостоятелно повествование, а отделни епизоди в разказа за пренасяне на мощите насочват към неизвестен извор на Евтимий – недостигнала до нас хроника за царуването на Калоян^[38]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[39] по ръкопис № 106 от манастира Нямц от 1439 г., среднобългарски двуюсов и двуеров правопис.

9. Първо послание до Никодим Тисмански (Тисменски) (I Никод.). Не е известно кога е писано първото послание на Евтимий до Никодим. Някои негови особености навеждат на мисълта, че то първоначално е възникнало на гръцки, а по-късно е преведено на славянски^[40]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[41] по минеен панегирик за февруари–август на Владислав Граматик (сбирка на Рилския манастир № 4/8), 1479 г.

10. Второ послание до Никодим Тисмански (Тисменски) (II Никод.). Предполага се, че цялостният текст на посланието, което се състои от един въпрос и един отговор, не е запазен^[42]. Изследователите смятат, че и двете послания до Никодим Тисмански (Тисменски) са писани между 1375 и 1393 г. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[43] по ръкопис № 116 от Църковно-археологическия музей на Киевската духовна академия, писан между 1554 и 1561 г. със среднобългарски двуюсов и двуеров правопис.

11. Послание до Киприан (Кипр.). Посланието до Киприан, станал впоследствие Киевски и Всеруски митрополит, е писано вероятно на Атон между 1371 и 1373–1374 г. Достигнало е до нас в български, сръбски и руски преписи. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[44] по минеен панегирик за февруари–август на Владислав Граматик (сбирка на Рилския манастир № 4/8), 1479 г.

12. Послание до митрополита на Угровлахия Антим (Антим). Посланието се датира след 1381 г., а текстът му показва, че между патриарх Евтимий и митрополит Антим е съществувала незапазена днес преписка. Познато е по два преписа. Единият датира от ХІХ в., принадлежал е на манастира Нямц, понастоящем е изгубен^[45]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[46] по минеен панегирик за февруари–август на Владислав Граматик (сбирка на Рилския манастир № 4/8), от 1479 г.

13. Служба за императрица Теофана (Теоф.). Службата е единственото запазено химнографско произведение на патриарх Евтимий. Според някои изследователи той е автор на още едно произведение за царица Теофана, както и на Служба на Петка Търновска^[47]. Първото издание на Службата на царица Теофана е дело на П. А. Сирку^[48]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[49] по ръкопис № 111 от Хилендарския манастир, ХІV–ХV в., писан с ресавски правопис.

14. Напътствие за правилно отслужване на литургията на св. Йоан Златоуст (ЛЙЗ). Съчинението е превод на Диатаксиса на Константинополския патриарх Филотей за правилно отслужване на литургията на Йоан Златоуст. Смята се, че преводът е направен веднага след като Евтимий въвежда литургийния устав на Константинополския патриарх Филотей Кокин^[50] (1353–1354 г., 1364–1376 г.), съставен през 40-те години на XIV в. Препис от превода се пази в ръкопис от НБКМ № 231 от края на ХІV в. (Евтимиев служебник), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[51] по пергаментен свитък № 103 от Зографския манастир от края на ХІV в.^[52], търновски двуюсов и двуеров правопис, среден правилен полуустав.

15. Служба на св. Йоан Златоуст (СЙЗ). Публикувана е за пръв път от П. А. Сирку^[53]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[54] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис. Днес ръкописът се идентифицира като Евтимиев служебник (Зограф № 46) от края на XIV в. (вероятно 1397 г.), 165 л. хартия, 185 х 130 мм, среден търновски обработен полуустав (на места и попгерасимово писмо), писан от няколко ръце. На л. 1–87 се намира Диатаксисът на патриарх Филотей Кокин и текстът на трите литургии (Златоустова, Василиева, Преждеосвящена). На л. 107а са поместени „молитви, съчинени от търновския патриарх, кир Евтимий“^[55]. Службата на св. Йоан Златоуст е на л. 28r–48r. В изданието на Калужняцки титлите и лигатурите са развързани, надредните букви са свалени в основния текст, въведени са главни букви. Така са предадени всички текстове от Евтимиевия служебник (Зограф № 46).

16. Служба на св. апостол Яков (Яков). За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[56] по ръкопис № 26 (320) от Императорската Академия на науките в Санкт Петербург от ХVІІ в., руски правопис. Поради антилатинската полемична насоченост на ръкописа П. А. Сирку допуска, че причини от подобен характер вероятно са накарали Евтимий да преведе службата^[57].

17. Служба на св. Василий Велики (СВВ). Публикувана е за пръв път от П. А. Сирку^[58], а наскоро Г. Господинова изследва литургията на св. Василий Велики в Служебника на св. Патриарх Евтимий Търновски (по ръкопис от НБКМ № 231)^[59]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[60] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис, днес Зограф № 46. Литургията на св. Василий Велики е нa л. 70v–87r.

18. Литургия на оглашените (ЛОглаш.). Публикувана е за пръв път от П. А. Сирку^[61]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[62] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис, днес Зограф № 46. Литургията на оглашените е на л. 48r–70v.

19. Молитви против епидемии (МЕ1-3). Молитвите са съставени от константинополския патриарх Филотей Кокин и преведени от Евтимий. Издадени са най-напред от П. А. Сирку^[63]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[64] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис, днес Зограф № 46. Молитвите против епидемии са на л. 107r –114r.

20. Молитва по повод въвеждането в сан на нов епископ, архиепископ или митрополит (МЕп.). Публикувана е за пръв път от П. А. Сирку^[65]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[66] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис, днес Зограф № 46. Молитвата по повод въвеждането в сан на нов епископ, архиепископ или митрополит е на л. 114r –117r.

21. Молитва за благодарност и смирена молба (МБлаг.). Публикувана е за пръв път от П. А. Сирку^[67]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[68] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис, днес Зограф № 46. Молитвата за благодарност и смирена молба е на л. 117r –119r.

22. Молитви в началото на нов индикт (МИнд.1-2). Публикувани са за пръв път от П. А. Сирку^[69]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[70] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис, днес Зограф № 46. Молитвите в началото на нов индикт са на л. 119r –125r.

23. Молитва при настъпване на суша (МС). Публикувана е за пръв път от П. А. Сирку^[71]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[72] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис, днес Зограф № 46. Молитвата при настъпване на суша е на л. 125r –126v.

24. Молитва за царя (МЦ). Публикувана е за пръв път от П. А. Сирку^[73]. За целите на Речника е използван преписът в изданието на Калужняцки^[74] по ръкопис от сбирката на Зографския манастир от ХV в. (означен като І), среднобългарски двуюсов и двуеров правопис, днес Зограф № 46. Молитвата за царя е на л. 128v –129v.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЕВТИМИЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ В ДИАХРОННИЯ КОРПУС НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК X–XVIII В.

Съкращение	Съчинение	Име на старобългарски	номер в корпуса
Петк.	Житие на св. Параскева (Петка)	Жтїе  жꙁнь прѣподобны матере наше Петкы, въ нмже  како прѣнесена быст(ь) въ прѣславный градь Трьнѡвь	doc_155
ЙР	Житие на св. Иван Рилски	жтїе  жꙁн(ъ) прпⷣбнагѡ ѡ͠ца нашего і͠ѡ рлскаⷢ	doc_156
ИМ	Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски	жтїе  жꙁꙿнь прпⷣобнааго ѡ͠ца нашегѡ іларїѡна єпкⷭпа могленꙿскагѡ	doc_157
Конст.	Похвално слово за св. Константин и Елена	похвалное ст͠ымь велкымь  равноапⷭтльнымь ц͠ремь кѡнстантнѹ  єленѣ	doc_158
Нед.	Похвално слово за св. великомъченица Неделя	Похвално ст͠о велкомⷱнц неⷣл	doc_159
Филот.	Житие на св. Филотея	Жтїе  жꙁнь прѣподобныѫ матере нашѫ Фїлоѳе	doc_205
Мих.	Похвално слово за св. Михаил от Потука	Похвалное свѧтомѹ Мхалѹ вонѹ, съпсаное Еѵѳмїемь	doc_215
ЙП	Похвално слово за св. Йоан, епископ Поливотски	Похвалное же въ свѧтыхь ѡтцѹ нашемѹ Іѡаннѹ, епскопꙋ Пѡлївѡтскомѹ	doc_240
I Никод.	Първо послание до Никодим Тисмански	Еѵѳмїа патрїарха Тръновꙿскаго, къ Нкѡдмѹ, свещеннонѡкѹ же въ Тсменѣ	doc_211
II Никод.	Второ послание до Никодим Тисмански	Въпросъ Нкодмѡв	doc_197
Кипр.	Послание до Киприан	Тогожде Еѵѳмїа, патрїарха Тръновꙿскаго, посланїе къ Кѵпрїанѹ мнхѹ	doc_213
Антим	Послание до митрополита на Угровлахия Антим	Тогожде Еѵѳмїа, патрїарха Тръновꙿскаго, къ свещеннѣйшомꙋ мтрополтꙋ Ѹгровлахїйскомѹ, кѵръ Анꙿѳїмѹ	doc_202
Теоф.	Служба за императрица Теофана	Слꙋжба, пѣваема вь ѕ͠і дьнь декемврїа светѣй  славнѣй Ѳеѡфанѣ царц	doc_241
ЛЙЗ	Напътствие за правилно отслужване на литургията на св. Йоан Златоуст	Бож(ь)ствнаа слꙋжба свѧтых лтꙋргїа дїакѡнскаа кѵрї Еѵѳѵмїа, патрїарха Трьновскаго	doc_220
СЙЗ	Служба на св. Йоан Златоуст	Бож(ь)стꙿвнаа слꙋжба їже въ свѧтыхъ ѡтца нашего Іѡанна Ꙁлатоꙋстаго, архїепскопа Константнѣ града	doc_214
Яков	Служба на св. апостол Яков	Ѹставъ бож(ь)ственныѧ слꙋжбы свѧтаго апостола Іакѡва, брата господнѧ	doc_210
СВВ	Служба на св. Василий Велики	Бож(ь)ствнаа слѹжꙿба прѣждесвѧщеннаа свѧтаго  велкааго Васлїа	doc_212
ЛОглаш.	Литургия на оглашените	Бож(ь)ствнаа слꙋжба же в свѧтыхь Васлїа Велкаго	doc_219
МЕ1-3	Молитви против епидемии – 1, 2, 3.	ны молтвы, протаемыѫ вънегда бѫдет съмрътоносїе	doc_223
МЕп.	Молитва по повод въвеждането в сан на нов епископ, архиепископ или митрополит	Владыкѡ господ, Ісѹсе Хрсте, боже нашь, же въсѣкоѫ вдмыѫ же  невдмыѫ твар съдѣтелю	doc_221
МБлаг.	Молитва за благодарност и смирена молба	Благодарм тѧ, господ, боже нашъ, ѡ въсѣх, хже ѡт вѣка	doc_217
МИнд.1-2	Молитви в началото на нов индикт	Тогожде молтвы въ наѧлѡ ндїктꙋ, бывшꙋ  тогда съмрътоносїꙋ	doc_216
МС	Молитва при настъпване на суша	Тогожде молтва ꙁа беꙁдъждїа	doc_225
МЦ	Молитва за царя	Кѵрь Еѵѳїмїа патрїарха молтва на которыѫѧжде лтїѧ ѡ цар	doc_222

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ

Том първи на Речника на езика на патриарх Евтимий (А-Н) обхваща само пълнозначните думи и съдържа 2701 речникови статии. Всяка статия съдържа заглавна дума в основна форма, граматическа характеристика, брой словоформи, дефинирано значение и илюстративен материал. Речниковата статия може да включва също субстантивирани употреби и устойчиви съчетания.

1. Заглавна дума

Правописът на заглавните думи е нормализиран етимологически с известни отклонения от старобългарската кирилска норма. Нормализацията се налага, защото в ръкописите се употребяват различни графеми за един и същи звук, както и поради факта, че съчиненията на патриарх Евтимий са запазени в ръкописи с различни правописни норми. В лемите се използват само следните буквени знаци:

– за и – само  (без и, і, ї, й);

– за з – само ꙁ (без з, ꙃ, ѕ);

– за о – само о (без ѡ, ꙍ, ꙩ, ꙫ);

– за у – само ѹ (без ꙋ);

– за щ – само щ (без шт);

– за ч – само  (без ч);

– за ы – само ꙑ (без ъ, ы);

– за преден назал – само ѧ (без ꙙ).

Гръцките бyкви ѯ, ѱ и ѳ се заменят съответно с кс, пс и т (напр. александрꙗ вм. алеѯандрꙗ, максенте вм. маѯенте, анепсе вм. анеѱе, мопсѹестскъ вм. моѱѹестскъ, еѵтме вм. еѵѳме), но се запазва буквата ѵ (еѵстате вм. евстаѳе, кѵръ вм. кръ с изключение само за евангеле вм. еѵангеле).

Фонетична нормализация

Запазват се етимологичните слаби ерове и назални вокали, епентетичното л, отбелязването на сонантите р и л като ръ, рь, лъ, ль. Отклоненията от старобългарската кирилска норма се свеждат до:

– не се отбелязва прейотацията на предните вокали е и ѧ;

– не се отбелязва палаталността на сонорите р, л и н с меклец, а мекостта им се означава само пред задни вокали чрез съответните йотувани гласни;

– не се отбелязва епентетично д в група -ꙁдр- (напр. въꙁрастъ вм. въꙁдрастъ, ꙁраль вм. ꙁдраль);

– запазва се асимилацията по звучност пред беззвучни съгласни на морфемен шев, но не се отбелязва асимилация по начин на учленение, напр. пише се -с- вм. -ꙁ- или щ, -сп- вм. -ꙁп-, -ст- вм. -ꙁт-, -сх- вм. -ꙁх-, -сц- вм. -ꙁц-, -сш- вм. -ꙁш-, -ск- вм. -ꙁк-).

Морфологична нормализация

Като заглавна дума се посочва основната форма, независимо от това дали тя се среща в текстовете. За съществителните имена лемата е формата в им. ед. (напр. богъ, жена, мѣсто), за прилагателните – кратката форма за м. им. ед. (напр. велкъ, вьсекрасьнъ). Изключение е направено за анафоричното местоимение ед. *jь и за възвратно-личното местоимение, които се дават във формата за вин. ед. ( и сѧ) поради липса на форма за им. Самостоятелни речникови статии съставят формите на личното местоимение за 1 и 2 л. мн. мꙑ и вꙑ и суплетивните форми за 1 л. и 2 л. ед. ч. аꙁъ и тꙑ. Основната форма на количественото числително дъва е им. м. дв. Основната форма на глаголите е инфинитивът.

С оглед на правописа на патриарх Евтимий се въвеждат следните принципи на нормализация, отклоняващи се от старобългарската норма:

– основната форма на съществителните имена от ж. стари -jа- основи е със завършек -ꙗ (напр. европꙗ, лтꙗ, марꙗ, мльнꙗ);

– основната форма на съществителните имена от ср. стари -jо- основи е със завършек -е (напр. скѹшене, лхомане, небꙑте);

– основната форма на съществителните лични имена от м. стари -jо- основи е със завършек -е (напр. еркѹле, оанке, леонте, макаре), независимо дали в текста е регистрирана именителната форма.

2. Граматическа характеристика на заглавната дума

Съществителни имена (същ.). Отбелязват се с основната форма и окончанието за род. ед., което служи за ориентир при определяне на старата основа на склонението. Съществителните нарицателни носят означение за родова принадлежност съответно м., ж. и ср., напр. богъ, -а м.; дрѣво, -а ср.; жена, -ꙑ ж.; врѣмѧ, врѣмене ср.; небо, небесе, ср., мат, матере ж. Имената, засвидетелствани само в ед. или мн., след означението за род добавят сиглите ед. или мн., напр. власъ, -а м. мн., во м. мн., врата, -ъ ср. мн., евре, -ꙗ м. мн., ложесна, ложеснъ ср. мн., люде, - м. мн.

Съществителните собствени имена се означават като лични (ЛИ) или местни (МИ), напр. галатꙗ, -ѧ ж. МИ; гаврлъ, -а м. ЛИ. Ако определени народностни имена се срещат в илюстративния материал само в мн., заглавната дума се възстановява в ед., но след означението за родова принадлежност се добавя мн., напр. етоплѣннъ, -а м. мн.; галатнъ м. мн.; месопотамтнъ м. мн.

Прилагателни имена (прил.). Отбелязват се с кратката форма за м. им. ед. и с окончанието за сложната (определената) форма, напр. блаженъ, -ꙑ прил.; главьнъ, -ꙑ прил.; еврескъ, -ꙑ прил., с изключение на прилагателните, които не я притежават (напр. бож, горьн, скрьн). Ако прилагателното е образувано от ЛИ или МИ, това се посочва изрично, напр. галлескъ, -ꙑ прил. от МИ; елеоньскъ, -ꙑ прил. от МИ; ерѹсалмьскъ, -ꙑ прил. от МИ. Не се означава видът на прилагателните с изключение на притежателните (прил. притеж.), напр. аковль прил. притеж. от ЛИ; гаврловъ прил. притеж. от ЛИ; голѫбнь прил. притеж.; ефратовъ прил. притеж. от МИ; ꙁахарнъ прил. притеж. от ЛИ.

Формите на сравнителната степен не се отбелязват. В отделни статии се обособяват суплетивните компаративни степени, напр. бол, больш, боле прил. срав.; гор, горьш, горе прил. срав.; лѹ, лѹьш, лѹе прил. срав.

Думите, съставени от отрицателната частица не- и страдателно причастие, и адективизираните страдателни причастия със суфикс -ьн- се отделят в самостоятелни речникови статии като прилагателни, напр. негасмъ, -ꙑ прил.; недвжмъ, -ꙑ прил.; неꙁглаголаньнъ, -ꙑ прил.; неꙁрееньнъ, -ꙑ прил. Същото е в сила и при причастни форми, употребени само атрибуитвно, напр. въꙁвѣствѹемъ, -ꙑ прил.; вѣьнѹѧ, -ѧ прил.; господьствѹѧ, -ѧ прил. Самостоятелна речникова статия формират и сложните думи, чиято втора част е страдателно причастие, напр. богохранмъ, -ꙑ прил.

Случаите на субстантивация се дават в края на всяко значение с означението Като същ., предхождано от формата на прилагателното в им. с означение на рода и числото, в зависимост от употребата в илюстративния материал. Напр.:

лѹ, лѹьш, лѹе прил. срав. (13). По-добър. [Примери]. лѹьш Като същ. м. мн. По-добрите. [Примери]. лѹьшее Като същ. ср. ед. По-доброто. [Примери]. лѹьшаꙗ Като същ. ср. мн. По-добрите (неща). [Примери].

любьꙁнъ прил. (7). Любим, мил; желан. [Примери]. любьꙁн Като същ. м. мн. Любими хора, приближени. [Примери].

наротъ, -ꙑ прил. (20). Известен, именит, прочут. [Примери]. наротꙑ, нарот Като същ. м. ед. мн. Знатен мъж, велможа. [Примери].

Местоимения (местоим.). Отбелязва се видът на местоименията (лич., притеж., анафор., въпр., относ., отриц., неопр., показ.). При личните местоимения аꙁъ, тꙑ, мꙑ и вꙑ се посочва цялата парадигма: аꙁъ, род. мене, дат. мьнѣ, м, вин. мене, мѧ, тв. мъноѭ, мест. мьнѣ; вꙑ род. васъ, дат. вамъ, вин. васъ, вꙑ, тв. вам, мест. васъ; мꙑ род. насъ, дат. намъ, вин. насъ, нꙑ, тв. нам, мест. насъ. Останалите местоимения се отбелязват с формите за м., ж. и ср. ед., напр. вьсь, вьсꙗ, вьсе местоим.; нашь, наша, наше местоим. притеж. Специално се посочват местоименните прилагателни, напр. нъ, на, но местоим. прил.; нкаковъ местоим. прил.

Означават се и случаите на субстантивация, напр.:

вьсь, вьсе, вьсꙗ местоим. 1. Всички. [Примери]. вьсе Като същ. ср. ед. Всичко. [Примери]. вьсꙗ/вьса Като същ. ср. м. мн. Всички неща, всичко. [Примери].

Числителни имена (числ.). Отбелязва се техният вид (бр., ред.), като числителните бройни (напр. дъва) и числителните редни (напр. въторꙑ) се представят в отделни речникови статии. За числителните редни основната форма е сложната (определената) в им. м. ед. (напр. прьвꙑ, въторꙑ, трет), а за числителните бройни – формата за им., без специално маркиране на родовите различия в мн. и дв. (напр. тре, тр числ. бр., шесть числ. бр.).

Глаголи. Лемата е инфинитив, който е следван от формите за 1 и 2 л. сегашно време и означение на вида (св. или несв). Видовите различия се оформят в отделни речникови статии, напр. въꙁгласт, въꙁглашѫ, въꙁгласш св. и въꙁглашат, въꙁглашаѭ, въꙁглашаеш несв. Ако глаголът е двувидов, това се посочва специално, напр. вдѣт, вждѫ, вдш св. и несв. При глаголите с двойни форми в сегашно време се отбелязват и двете, напр. нарцат, нарѫ/нарцаѭ, нареш/нарцаеш св. и несв., вѣдѣт, вѣмь/вѣдѣ, вѣс несв. Преходността и непреходността на глаголите не се отбелязва.

Възвратните глаголни форми се маркират с тилда (~), следвана от възвратното местоимение сѧ, и се поместват след основния глагол. Ако даден глагол има само възвратна употреба, се извежда речникова статия само със сѧ, напр. боꙗт сѧ, боѭ сѧ, бош сѧ несв.; двт сѧ, двлѭ сѧ, двш сѧ несв.

Атрибутивните и субстантивираните причастни форми се дават в края на всяко значение с означенията Като прил. или Като същ., предхождани от основната форма на причастието в им. ед. При атрибутивни причастия, функциониращи като съществителни, основната форма се маркира и с означение за рода и числото, в зависимост от употребата в илюстративния материал. Напр.:

вдѣт, вждѫ, вдш несв. и св. (162). Гледам, наблюдавам, виждам, забелязвам, съзирам, възприемам нещо със зрението си. [Примери]. вдмаꙗ Като същ. ср. мн. Видимото, материалният свят. [Примери]. вдѣнаꙗ Като същ. ср. мн. Видяното; виденията. [Примери].

въꙁлюбт, въꙁлюблѭ, въꙁлюбш св. (25). Възлюбя, обикна. [Примери]. въꙁлюбленꙑ Като прил. Възлюбен. [Примери].

Наречия (нареч.). Наречията със завършеци -о и -ѣ, които се припокриват семантично, се дават в отделни речникови статии, напр. любьꙁно и любьꙁнѣ, немлоствьно и немлоствьнѣ. В случаите, когато наречията в текста имат функция на съюз или на предлог, това се посочва в края на речниковата статия с означенията Като съюз или Като предл. Адвербиализираните предложни съчетания се изписват слято в заглавната дума, напр. доколѣ нареч., ꙁдалее нареч.

3. Количествена характеристика на заглавната дума

Фреквентността на словоформите на заглавната дума се посочва в кръгли скоби () непосредствено след граматичната информация.

4. Значение на думата

Значението на думата се извлича от употребата ѝ в еднородни контексти. Ако думата се употребява в повече от една група еднородни контексти, тя се определя като многозначна. Отделните значения се номерират с арабски цифри. Семантизацията на думите се свежда основно до три вида дефиниции:

– използване на лексикален еквивалент от състава на съвременния български език;

– използване на синоним или синоними от състава на съвременния български език;

– описателно определение.

Употребата на лексикален еквивалент от съвременния български език се прилага в случаите, когато не се налага някаква по-специална семантизация на думата, напр. дьнь ‘ден’, дьньсь ‘днес’, ловѣкъ ‘човек’. При глаголите видовата разлика се отразява в тълкуването: жт несв. ‘живея’, полѹт св. ‘получа’. Синоним или синоними се използват в случаите, когато в съвременния български език значението на думата няма точен еквивалент или еквивалентът е стилистично маркиран, респ. има друго значение, напр. враеване ‘лечение, изцеление’, вѣстьнкъ ‘вестител’. Описателното определение се прилага при обясняване на думи, означаващи специфични понятия от материалната и духовната култура на миналото, излезли от употреба. Най-често това са чужди думи (напр. млоть ‘овча кожа, служеща за наметка’) или реалии, налични като заемки в българския език (напр. ндктъ ‘индикт. Цикъл от 15 години за датиране на събития’). В някои случаи описателното определение се налага поради отсъствие на еквивалент (несътѧжане ‘безкористност, бедност’), както и при сложни думи, калки от гръцки (любомѫдрьствоват ‘разсъждавам мъдро’). Енциклопедично обяснение се използва при личните и местните имена. Напр. аковъ ЛИ. 1. Яков – старозаветен патриарх, родоначалник на дванадесетте израилски племена. 2. Яков Зеведеев – един от 12-те апостоли, брат на Йоан Богослов. 3. Яков – един от 318-те отци на църквата, участници в Първия вселенски събор в Никея (325). 4. Яков, брат Господен – син на Йосиф Праведни, един от 70-те апостоли, автор на първото послание от Новия завет.

Лексикализираната или нелексикализираната метафоричност, която би могла да бъде определена като отделно значение или подзначение, се означава с прен. Все пак се налага подходът към определяне на преносни значения да бъде по-предпазлив, тъй като поради силното присъствие на християнството в живота на средновековния човек езикът на средновековните български текстове е алегорично-символичен, метафората е трудно доловима. Това, което днес може да се възприеме като метафора, през Средновековието все още е било схващано в пряк смисъл^[75].

Специфична употреба във връзка с определено значение се отбелязва със знака //. Напр.:

ꙁемлꙗ 2. Земна повърхност. // Горният пласт на земята, почва, пръст.

ꙁлато Злато, благороден метал. // Изделия от злато; пари, богатство.

небо Видимото въздушно пространство над земята, небе. // Небето като обиталище на Бога, ангелите, светците, праведниците.

Знакът // се използва и за уточнения от различен характер. Напр.:

господь 1. Господар, стопанин. 2. Господ, Бог. // За Христос.

е҃ Числен знак. пѧтꙑ числ. ред. // В състава на сл. числ.

бꙑт II. Спомагателен глагол.

A. Копула.

1. В съставно именно сказуемо. // С деятелно причастие. Съм. // С инфинитив. Съм.

В края на всяко значение се дават съчетанията, в които участва съответната дума, техните значения и илюстративен материал. Напр.:

към лема кънга, -ꙑ ж. (12). Книга, писания, съчинения. [Примери]. апостольскꙑѧ кънгꙑ. Новозаветната книга Апостол. [Пример от ИМ 165r.31].

Въведени са и обратни пояснителни бележки, които имат следния вид:

към лема апостольскъ – съчетание апостольскꙑѧ кънгꙑ Вж. кънга, ИМ 165r.30.

5. Илюстративен материал

Всяко значение на думата (подзначение, съчетание) се илюстрира с три подбрани примера от съчиненията на патриарх Евтимий (примерите са по-малко, когато словоупотребите са под три). След илюстрацията се посочва сигнатурата, която се състои от съкратеното наименование на съчинението и указание за мястото в текста (страница и ред по изданието на Калужняцки или лист и ред по съответния ръкопис). Всички останали над три употреби на значението (ако има такива) се въвеждат с означението Същото значение и в – следва изброяване на сиглите на съчиненията по предварително установен ред. При местоименията означението е: Същото местоим. и в, при числителните: Същата числова стойност и в, при съчетанията:– Същото съчетание и в, при личните имена: Същото ЛИ и в, при местните имена: Същото МИ и в, при субстантивациите: Същата употреба и в. Напр.:

архепскопъ, -а м. (21). Старши епископ, архиепископ. [Примери]. Същото значение и в ИМ ЛЙЗ СЙЗ СВВ ЛОглаш. Яков МЕп.

Пълната сигнатура (със страницата и реда по изданието на Калужняцки или с листа и реда по съответния ръкопис) на изброените в този раздел съчинения може да се види в електронния вариант на Речника на езика на патриарх Евтимий. Напр.:

архепскопъ, -а м. (21). Старши епископ, архиепископ. [Примери]. Същото значение и в ИМ 163v.13, 163v.15, ЛЙЗ 287.14, 289.30, 294.16, 295.14, СЙЗ 357.2, 358.4, 370.8, СВВ 392.2, 395.20, ЛОглаш. 384.30, Яков 308.18, 309.2, 314.15, 333.23, 334.25, МЕп. 342.4.

СЪКРАЩЕНИЯ

анафор. – анафорично (местоимение)

бр. – бройно (числително)

вин. – винителен падеж

вм. – вместо

въпр. – въпросителен

гр. – гръцки

дат. – дателен падеж

дв. – двойствено число

ед. – единствено число

ж. – женски род

им. – именителен падеж

л. – лице

ЛИ – лично име

литург. – литургична бележка

лич. – лично (местоимение)

м. – мъжки род

междум. – междуметие

мест. – местен падеж

местоим. – местоимение

МИ – местно име

мин. – минало

мн. – множествено число

нареч. – наречие

неизм. – неизменяемо

неопр. – неопределително (местоимение)

несв. – несвършен вид

неизм. – неизменяемо

нескл. – несклоняемо

обикн. – обикновено

обобщ – обобщително (местоимение)

относ. – относително (местоимение)

отриц. – отрицателно (местоимение)

повел. – повелително наклонение

показ. – показателно (местоимение)

предл. – предлог

прен. – преносно

прил. – прилагателно име

притеж. – притежателно (местоимение, прилагателно)

прич. – причастие

ред. – редно (числително)

род. – родителен падеж

св. – свършен вид

сл. – сложно (числително)

ср. – среден род

срав. – сравнителна степен

страд. – страдателен (залог)

събир. – събирателно

същ. – съществително име

тв. – творителен падеж

църк. – църковно

ч. – число

част. – частица

числ. – числително име

---

^[1] Kałužniacki, E.Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375–1393). Wien, 1901.

^[2] Литературата, свързана с името на последния български патриарх от Второто царство, е обширна. Сред значителните трудове от последните десетилетия са: Кенанов, Д. Ораторската проза на Патриарх Евтимий. Велико Търново, 1995; Кенанов, Д. Евтимиева метафрастика. Път и мисия във времето. Пловдив – Велико Търново, 1999; Харалампиев, Ив. Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски. София, 1990. Тук няма да се дискутира същността на исихазма като религиозна практика и религиозно учение и доколко исихазмът се вписва в живота на един активен църковен и книжовен деец, какъвто безспорно е Евтимий. Извън общоразпространеното схващане за неговата дейност е изказано и друго мнение, вж. Станков, Р. Исихазмът, стилът „плетение словес“ и езиково-правописната реформа на патриарх Евтимий. София, 1999.

^[3] Сырку, П. А. К истории исправления книг в Болгарии в ХІV веке. Т. І. вып. 2. Литургические произведения патриарха Евфимия. Санкт-Петербург, 1890.

^[4] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen.

^[5] Kałužniacki, Е. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375–1393) mit einem Nachwort von Dimităr Kenanov. Велико Търново, 2010. Послесловието на Кенанов (Евтимиевистът Емил Калужняцки. Към 165-годишнината от неговото рождение) съдържа археографска справка за използваните от Калужняцки ръкописи.

^[6] Калужняцки, Е. Съчинения на българския патриарх Евтимий (1375–1393) с предисловие, послесловие и приложения от Димитър Кенанов. Велико Търново, 2011.

^[7] Издадена от Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1931, 369–383.

^[8] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, CVI–CVII, ръкопис А¹.

^[9] Старобългарска литература. Житиеписни творби. Т. 4. Съставителство, редакция, превод, научен коментар Климентина Иванова. София, 1986, 553–554. За съчиненията на патриарх Евтимий вж. също Иванова, Кл. Патриарх Евтимий Търновски. София, 1986; Евтимий Търновски. Съчинения. Съставителство, превод и послеслов Кл. Иванова. Предговор К. Янакиев. София, 1990.

^[10] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 5–26.

^[11] Дикова, Е. Фразата в житията и похвалните слова на св. патриарх Евтимий Търновски. Приложения. София, 2011, 60–102.

^[12] Наборният текст е сравнен по дигитални копия с ръкописа (Дигитален архив „Българска ръкописна книга“).

^[13] Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София, 1982, с. 63 и цит. лит.

^[14] Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София, 1902, 84–94.

^[15] Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи, № 132.

^[16] Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008, 129–130.

^[17] Атанасова, Д. Пространство на спомена (Наблюдения върху панегирика на Мардарий Рилски от 1483 г.). – В: Славяните. Общество, религия, култура. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на професор дфн Панайот Карагьозов. София, 2012, 272–283 и цит. лит..

^[18] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, CVII–CVIII, ръкопис Č¹.

^[19] Дикова, Е. Фразата в житията, 7–31.

^[20] Наборният текст е сравнен по дигитални копия с ръкописа (Зографска електронна научно-изследователска библиотека).

^[21] Иванова, Кл. Зографският сборник, паметник от края на ХIV в. – Известия на Института за български език, 17, 1969, 105–147; Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica, 74–75.

^[22] Райков, Б., Ст. Кожухаров, Х. Миклас, Хр. Кодов. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. София, 1994, с. 77.

^[23] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 78–99.

^[24] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 63–64.

^[25] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 78–99.

^[26] Mihăilă, G. Cultură şi literatura romănă veche în context european. Bucreşti, 1979, 281–332.

^[27] Дикова, Е. Фразата в житията, 103–161.

^[28] Наборният текст е сравнен по дигитални копия с ръкописа (Дигитален архив „Българска ръкописна книга“).

^[29] Спространов, Е. Опис на ръкописите, 104–114.

^[30] Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи, № 131.

^[31] Христова, Б. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. София, 1996, 49–109.

^[32] Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica, 130–131.

^[33] Иванова, Кл. Послеслов, с. 288.

^[34] Дикова, Е. Фразата в житията, 162–199.

^[35] Наборният текст е сравнен по дигитални копия с ръкописа (Дигитален архив „Българска ръкописна книга“).

^[36] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 170–180.

^[37] Калужняцки, Е. Съчинения, с. 79.

^[38] Иванова Кл. Послеслов, с. 280.

^[39] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 181–202.

^[40] Keipert, H. Velikyj Dionisie sice napisa: die Übersetzung von Areopagita-Zitaten bei Euthymius von Tarnovo. – В: Търновска книжовна школа. Т. 2. София, 1980, 326–350; Иванова, Кл. Послеслов, с. 293.

^[41] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 205–220.

^[42] Калужняцки, Е. Съчинения, с. 65.

^[43] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 221–224.

^[44] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 225–238.

^[45] Иванова, Кл. Послеслов, с. 298.

^[46] Kałužniack, E. Werke des Patriarchen, 245–252.

^[47] Кожухаров, Ст. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. – В: Търновска книжовна школа. Т. 1. София, 1974, 277–309.

^[48] Сырку, П. А. Евфимия патриарха Терновского служба преподобней царице Феофане. По рукописи ХІV века Хиландарского монастыря на Афоне. Санкт-Петербург, 1890.

^[49] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 255–277.

^[50] Сырку, П. А. К истории ..., 1890, с. ІХ.

^[51] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 283–306.

^[52] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, с. CII, ръкопис Н.

^[53] Сырку, П. А. К истории, 32–44.

^[54] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 357–373.

^[55] Райков, Б., Ст. Кожухаров, Х. Миклас, Хр. Кодов. Каталог на славянските ръкописи, с. 49 и цит. лит.

^[56] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 307–334.

^[57] Сырку, П. А. К истории, с. ХС.

^[58] Сырку, П. А. К истории, 56–65.

^[59] Господинова, Г. Литургията на Св. Василий Велики в Служебника на Св. Патриарх Евтимий Търновски. София, 2016.

^[60] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 390–402.

^[61] Сырку, П. А. К истории, 44–55.

^[62] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 374–389.

^[63] Сырку, П. А. К истории, 78–81.

^[64] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 335–340.

^[65] Сырку, П. А. К истории, 81–82.

^[66] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 341–343.

^[67] Сырку, П. А. К истории, 83–84.

^[68] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 344–345.

^[69] Сырку, П. А. К истории, 84–86.

^[70] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 346–350.

^[71] Сырку, П. А. К истории, 86–87.

^[72] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 351–352.

^[73] Сырку, П. А. К истории, с. 88.

^[74] Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen, 353–354.

^[75] Лотман, Ю. М. О понятии географического пространства в русских средневековых текстах. – В: Ученые записки Тартуского Государственного университета. Вып. 181. Труды по знаковым системам. ІІ. Тарту, 1965, 210–216; Лотман, Ю. М. За понятието географско пространство в руските средновековни текстове. – В: Лотман, Ю. М. Поетика. Типология на културата. София, 1990, 285–294; Лотман, Ю. М., Успенский, Б. А. Миф – имя – культура. – В: Лотман, Ю. М. Избранные статьи в трех томах. Т. І. Статьи по семиотике и типологии культуры. Таллин, 1992, 58–75. Лотман, Ю. М., Б. А. Успенски. Мит – име – култура. – В: Лотман, Ю. М. Култура и информация. София, 1992, 35–56. Станков, Р. Митологичното съзнание в културата на българското Средновековие. – Език и литература, LІІІ, 1988, № 5–6, 40–54; Станков, Р. Митологичното съзнание и проблемите на лексикалната семантика на средновековните славянски ръкописи. – Болгарская русистика, 2001, № 2, 31–46 (препечатано във: Venia docendi. София, 2008, 73–96).