Исторически речник
велкомѫенкъ  
велкомѫенкъ -а м Великомъченик  слъꙁам довѡлным тые ѻблїавь, въ ьстнѣ полѡж цр͠кв с͠тхъ  славныⷯ велкѡмⷱнкъ, м҃ • юже  до н͠нꙗ лежеще, подаваюⷮ сцѣлнїа невъꙁбранно въсѣмь же съ вѣрою  любовїю къ нмь прхѻдещїмь ИМ 174r.15. Нїколаа, же въ Мѵрѣх,  въсѣх свѧтых їерархъ, свѧтаго апостола пръвомѫенка  архїдїакѡна Стефана, свѧтых велкомѫенкъ: Геѡргїа, Дмтрїа, Ѳеодѡра, м꙯  въсѣх свѧтых мѫенкꙿ, прѣподобных богоносных ѡтьцъ нашх ЛЙЗ 287.3.