Исторически речник
желательнъ  
желательнъ -ꙑ прил 1. Като същ. ср. ед. Желаното Ꙗко ꙋбѡ сїа слышавше фрѫѕ, абїе готѡв къ прошенїꙋ бышѫ.  съ вьсѣмь ꙋсръдїем же  спѣхѡⷨꙗкоⷤ  вь вьсемь, сце  вьсеⷨ тогѡ послꙋшашѫ,  желателное томꙋ полꙋт повелѣшѫ Петк. 80v.3. 2. Като същ. ср. ед. Свойство на душата да изпитва желания, желателна склонност, наклонност Како, ꙗкоже нѣцї глаголють, лшенїю престнаго быт по же ѡт сѹдѹ ошъствїю, єгоже рад ѹподобт се мысльным дѹша желателнаго I Никод. 214.26. Подобнѣ  желателное ѡт бога тѡй дарова се, ꙗко да, ꙗже сѹть божїа, схь желаеть, а не ꙗже плът I Никод. 215.13. Се ст(ь) желателное ст(ь)ства нашего ѹстроенїе, срѣь погрѣшающее раꙁсѹжденїе стннаго добра л  полѹт, не полѹт же благое I Никод. 218.1.