Исторически речник
ꙁлаьнъ  
ꙁлаьнъ -ꙑ прил Който има буйна, сочна зелена растителност, злачен Ѹпокой хь въ мѣстѣ свѣтлѣ, въ мѣстѣ ꙁланѣ, въ мѣстѣ прохладнѣ, въ нѣдрѡх Авраамлхь МИнд.1-2 347.16.