Исторически речник
едемъ  
едемъ -а м МИ Едем – местност на изток, където Бог засадил градина и я предал на Адам да живее в нея  въ царств небеснѣмь сподоб се жт свѣтло, аг͠гелѡм сьжтельнце  праведнмь еднокровнце,  наслѣднца бꙑвш едемѹ, прснопомнаемаа Теоф. 257.25.