Исторически речник
епиоусиинъ  
епиоусиинъ Ежедневен, насъщен, необходим за съществуване (в случая хлябът, освещаван при евхаристия по време на литургия, и осъществяван в тялото Христово). епиусинъ бо елиньскꙑ рееть сꙗ или придоущии еже есть грꙗдоущааго вѣка или же есть на съблюдень сущьства нашего приемлемо. ЙЕ Бог. 276а