Исторически речник
парамонарь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
парамонарь, парамонаръпарамонарꙗ, парамонарѣ, парамонарапарамонарю, парамонарѹпарамонарь, парамонаръпарамонарꙗ, парамонарѣ, парамонарапарамонаремь, парамонаремъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
парамонарпарамонарюпарамонаре, парамонарпарамонарь, парамонаръпарамонаремъ, парамонаремь, парамонарьмъ, парамонарьмьпарамонарѧ, парамонаре
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
парамонар, парамонарꙑпарамонархъ, парамонархьпарамонарꙗ, парамонарѣпарамонарю, парамонарѹпарамонарема
парамонарь - -ꙗ. м Парамонар, служител в църковен храм. прблж сѧ додеже стоаста. архстратгъ.  панамонарь. (!)  въꙁдвгъ глⷭа сво архстратгъ, гл͠а къ рѣкама. Сб.Герм. 25в. Сб.Герм.