Исторически речник
коумъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
коумъ, коумькоумакоумѹ, коумовкоумъ, коумькоумакоумомь, коумомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
коумѣкоумекоум, коумовекоумъ, коумь, коумовъ, коумовькоумомъ, коумомь, коумовомъ, коумовомькоумꙑ, коумовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
коумꙑ, коумовꙑ, коумъмкоумѣхъ, коумѣхь, коумохъ, коумохь, коумовохъ, коумовохькоумакоумѹкоумома
коумъ м Свидетел на тайнството брак, кум, кръстник. Аще ли кѹмь с кѹмицею: то стое комканїе ѡскврънꙗють. да имаⷮ҇ по҇ⷭ, ѳ . лѣ҇ⷮ. а поклонь, т. и пити и ꙗсти да имь сѹдить ѿць Тр. Григ. 85а Тр. Григ.