Исторически речник
неопалмъ  
неопалмъ -ꙑ прил Който не може да изгори от огън ловѣколюбвꙑ же бъ. не опалмꙑ ѧ съблюде. въ пламен огньнѣ’мь. молтвоѭ правьд’нааго пламꙑ огн҄ьнꙑ погасвъ С 565.27—28 ерьм(о)сь. (г)ла(с). г҃. (неопал)моѫ [Момина, с. 124] кѫпнѫ ТФ 8а 11—12 Изч ТФ Вж. при опалт Нвб