Исторически речник
жеI  
же нареч съюз I. Като нареч. 1. Въпросително наречие: защо онъ же рее к н҄емѹ.  же въпрашаш мене мого С 122. 4 2. За сравнение при посочване на прилика: както ꙿто стъ велко рабов тожде подъѧт же  гь С 90.29 II. Като съюз. 1. Въвежда подчинени допълнителни изречения: че дошедъшемъ же мъ на ѹтрьꙗ въ команѫ. слꙑшаахѫ отъ многъ. же творѣше вовода мѫкꙑ крьстꙗномъ С 19.29 2. Въвежда подчинени определителни изречения: дето [замества който, която, което] братѣ. аврамъ два снꙑ мѣ. еднъ отъ рабꙑ. а дрѹгꙑ отъ свободнꙑѧ. же же отъ рабꙑ по плът род сꙙ. а еже отъ свободнꙑѧ обѣтованемъ Е 27б 8 помѣн сънъмъ твої. еже сътѧжа спръва. ꙁбавлъ ес жеꙁлъ достоѣнѣ твоего Е 32а 4 нъ послѹшате мене  отъстѫпте отъ бѣсованꙗ.  отъ прѣльст хъ ꙗко не сѫтъ бꙁ. нъ естъ бъ же мноѭ повѣданъ вамъ С 34.14—15 ѡ беꙁбожьне ... докол прѣобдш бж трьпѣн.  протвш сꙙ богѹ. богꙑ лъже. менънꙑѧ поставл҄ѣѧ. же сѫтъ дѣла рѫкѹ ловѣьскѹ. отъ камен  отъ дрѣва творен С 49.26 хс бо стъ мръ нашъ. же срѣдьн҄ѫѭ стѣнѫ враждꙑ раꙁор С 336.27 мьнѣ л стъ пршъдъше къ семѹ попѹ т сповѣдат грѣхꙑ своѧ. же многъкратꙑ пае мене сьгрѣш С 358.20 тъ вь свое памѧт бжсьнѣ съдръжш вꙿсѣхъ дѣлеса.  словеса  мъсл(.) еже естъ кꙿто ꙿто насъ ѹспѣлъ вь вꙿсе жтье свое  сꙿтворлъ Р VII 4.18 аште л с  събѫде когда до двою л тр тацѣхъ полѹт. еже не ѹдобь естъ н раꙁѹмѣхомъ нколже. мноꙁѣмъ пае ѹне естъ обьштеват самѣмъ съ собоѭ  по скрьбѣн (!) семь.  обльгът пеаль о ного ошьст  о праꙁньствѣ. л о нѣхъ кохъ напастехъ мже отълѫꙗетъ с отъ братѧ.  дрѹга дрѹгѹ отѣшат оставлен ЗЛ Iб 22 3. Въвежда подчинени подложни изречения: който а еже на камене с. сѫтъ. же егда ѹслꙑштъ слово. съ радостѭ премлѫтъ е СК Лк 8.13 же блѫднцꙙ првлѣе. ѹенка л не може првлѣшт С 408.22 4. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, понеже ꙇ бѣшѧ людье ждѫще ꙁахарѩ. ꙇ юждаахѫ сѧ еже къшнѣаше тъ въ цръкъве М Лк 1.21 З А онъ же дрꙙхлъ отде. же не погꙿнѣва сꙙ на крадъшааго С 42.10 он же рѣшꙙ. мꙑ о схъ бѣхомꙿ  о схъ радѹмъ сꙙ. же на ловѣкъ бꙑт спрьва С 37.15 5. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за начин и сравнение: като, както сърꙙштамъ го стел҄ѫште котꙑгꙑ. како. же нштмъ постлат. самъ бо на себѣ нштетѫ прѧ С 341.12 нъ  съпасен людьмъ тѣмъ вь послѣдьн҄ꙙѧ дьн обѣшта. же глгол҄етъ. гда коньцъ ѧꙁꙑкъ вьлѣꙁетъ. тъгда вьсь ꙁдрал҄ь сьпасетъ сꙙ С 347.15 6. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: когато тъгда бо же  вьꙁꙙ хлѣбъ юда. тѹ въско вь н҄ь дꙗволъ С 421.2 тѣмъ бо раꙁбонкъ въско съ крьста въ ра. же бо  вдѣ га посрѣдѹ всꙙшта.  вьсь мръ трꙙсѫштъ сꙙ страхомъ С 426.20 7. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за условие: ако того дѣлꙗ скорѣ въста. да не рекѫтъ сълъга  ѹкраденъ бꙑстъ. се бо грѣха не мѫтъ [!] же скорѣ въстат. а же поꙁдѣ ꙁаꙁора бꙑ пльно бꙑло С 443.23  же καὶ εἰ, καὶ Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за отстъпване: ако и да, макар че  же пльтѭ побѣжден бꙑсте. крѣпостѭ дшънѫѭ побѣдте С 108.21 лаꙁаре д вънъ.  же бѣ сла пльтьскаꙗ стекла. пакꙑ ѹдꙑ своѧ напльн С 317.19 же на подобѫ τὰ συμφέροντα Съответствие, логическа връзка, смисъл  ѹвъства. ꙗже сѫтъ натрѣбьш пѫт ѹеню. ꙁѣло лютѣ прокѹд. н раꙁѹмѣт же на подобѫ. н памꙙтѭ слѹхъ ѹтврьждаѧ. н сто глꙙдат даѧ вдмꙑхъ С 340.2 М З А Е СП К С Р ЗЛ Гр ὅς ὁ ὥστε διότι ὅστις τά ἵνα τί ὅσπερ ὁ δέ ὅτι διό τό ὡς μετὰ τὸ + Infinitivus, ἐν τῷ + Infinitivus. еже Нвб Срв еже ’всеки’ РБЕ