Исторически речник
ꙗкоже  
ꙗкоже нареч съюз I. Като нареч.предл. 1. За сравнение при посочване на еднаквост, прилика: като, подобно на молѧще же сѧ не лхо глте. ѣкоже  ѩꙁꙑънц. мьнѧтъ бо сѧ ѣко во мъноѕѣ глн своемь ѹлꙑшан бѫдѫтъ М Мт 6.7 З вдѣвъ же народъ съ. млосрдва о нхъ ѣко бѣхѫ съмѧтен. ꙇ отъвръжен ѣкоже овъцѧ. не мѫщѧ пастꙑрѣ М Мт 9.36 З нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемь. н рабъ надъ гмь свомь. довьлетъ ѹенкѹ да бѫдетъ ѣкоже ѹтель его.  рабѹ ѣко гь его М Мт 10.25 З, А нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемъ свомъ. съвръшенъ же въсѣкъ бѫдетъ. ѣкоже ѹтель его М Лк 6.40 З не ѡ себ кто пре(ме)тъ [...] отъ ба ... ѣкоже ар[...] Е 10а 15 ї въꙁвратішѩ сѩ і отъвръгѫ сѩ ѣкоже отъці іхъ СП 77.57 не отъврат влко. лца твоего гнѣвомь отъ насъ. нъ прм нꙑ въ твое клюбе беꙁгрѣшъне. ѣкоже  блѫдънааго сна. ꙇ раꙁбонка. ꙇ мꙑтара СЕ 86а 9—10 он же рѣшꙙ мѹ. тъ нꙑ стротъ  крѣптъ въ рат ꙗкоже  отцꙙ нашꙙ С 27.9 потомь кра отъпадаѭтъ. тѣла. ꙗкоже огн҄емъ горѫштемъ С 89.24 дно бо цѣсарьство отьцѹ  сꙑнѹ  стѹѹмѹ дхѹ. ꙗкоже дно цѣсарьство дно господьство С 327. 24 нъ обае отъ того нꙿтоже прѧ. ꙗкоже  сѧ С 374.15—16 гꙿда вьꙁлегꙑ въ гробѣ ꙗкоже вь рѣвѣ. хотѣаше отъвалт камꙑкъ отъ гроба С 472.28 сльнъ дѣломъ  словомъ. сь прокаꙁꙑ съвлѣе ꙗкоже сь рꙁꙑ С 476.15 їꙗковъ. съпавъ ꙗко львъ.  въста ꙗкоже скумьнъ С 478.25  конььнѣе ꙗко овꙙ на ꙁаколень прведенъ бꙑстъ.  ꙗкоже агнꙙ прѣдъ стргѫштїмъ го беꙁъ гласа. не протвꙙ сꙙ. не прѣрѣкаѧ С 481.6—7  бѣаше пакꙑ гда лшенмъ хлѣба. многꙑ дьн беꙁъ ꙗд прѣбꙑваста. ꙗкоже въ пѹстꙑн҄ С 547.25  тꙑ въꙁлѣꙁъ въ водѫ.  обраꙁъмь етеромь въ водѣ погребенъ. ꙗкоже  онъ въ камене. въстааш пакꙑ въ обꙿновлен жꙁн ход(ѧ) Х I Вб 11—12 2. За уточняване — при посочване на характерно качество: като, в качеството си на воле же ѹбо посрѣдѣ хъ вьведъша памꙙть на обьштѫ польꙁѫ. отъ н҄хъ прѣстоѧштїхъ състромъ. прѣдъпокаꙁавъше вьсѣмъ. ꙗкоже нарьтан мѫжь схъ мѫжьства С 83.6 II. Като съюз. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за начин и сравнение: както ѣкоже снъ лвскꙑ. не прде бо да послѹжѧтъ емѹ. нъ послѹжтъ.  дат дшѫ своѭ. ꙇꙁбавлене ꙁа мъногꙑ М Мт 20.28 ЗI ЗП ꙇрме. ꙁбвꙑ пркꙑ. ꙇ каменемь побваѩ. посъланꙑѩ къ тебѣ. коль кратꙑ въсхотѣхъ събърат ѧда твоѣ. ѣкоже събраатъ кокошъ птенъцѧ своѩ подъ крлѣ. ꙇ не въсхотѣсте М Мт 23.37 ЗI, А. Срв.Лк 13.34 М ꙇ сътворшѧ ѹенц ѣкоже повелѣ мъ с. ꙇ ѹготовашѧ пасхѫ М Мт 26.19 З А СК ꙁаѧло еваньћлѣ схва сна бжѣ. ѣкоже естъ псано въ пророцѣхъ. се аꙁъ посълѭ анћлъ мо прѣдъ лцемъ твомъ. ꙇже ѹготовтъ пѫть тво М Мк 1.2 З А ꙇ въꙁвратшѧ сѧ пастꙑр славѧште  хвалѧште ба. о вьсѣхъ еже вдѣшѧ  слꙑшашѧ. ѣкоже глано бꙑстъ къ нмь М Лк 2.20 З А СК Б ѣкоже естъ псано въ кънгахъ словесъ. саѩ пкⷬ҇а глшта. гласъ въпѭштааго въ пѹстꙑн. ѹготовате пѫть гнь. правꙑ творте стьꙁѧ его М Лк 3.4 З А СК Б нъ вꙑ не вѣрѹѹте нѣсте бо отъ овецъ мохъ ѣкоже рѣхъ вамъ М Йо 10.26 З А рее мъ с. пакꙑ. мръ вамъ. ѣкоже посъла мѧ отъцъ  аꙁъ сълѫ вꙑ М Йо 20.21 А О бѫд гі млость твоѣ на насъ. ѣкоже і ѹпьвахомъ на тѩ СП 32.22 ѣко скѹсілъ нꙑ есі бже. раждеже нꙑ ѣкоже раждіѕаетъ сѩ съребро СП 65.10 ѣкоже млѹетъ отцъ снꙑ помілѹетъ гь боѩщѩѩ сѩ его СП 102.13 ѣкоже рее аплъ т бо бьдѧтъ о дшахъ вашхъ СЕ 67b 18 гі ... ѣкоже древье ꙁбав данла ꙁ ѹстъ львовъ. ꙁбав мѧ отъ сѣт ловѧщхъ мꙿне СЕ 85а 13 аще кꙿто въ а҃ день дⷮ҇е на колѧдѫ. енѹарѣ. ѣкоже пръвѣе поган творѣахѫ. в҃ лⷮ҇ѣ да покаетъ сѧ о хлⷠ҇ѣ о вⷣ҇о СЕ 103b 4 любодѣанье же ꙇ вьсѣка неістота въ васъ да не іменѹетъ сѧ. ѣкоже подобаетъ стꙑмъ К 2а 34 сьѭ сѫдіт. съ вьсѣкоѭ обрѣтаѭштѭ сѧ тѧжю. ѣко(ко)же (!) ꙁаконъ пішетъ К 2b 25 аурлꙗнѹ глагол҄ѫштѹ бесрамьнаꙗ. жена сѫшт стꙑд сꙙ ꙗкоже подобаатъ женамъ С 13.15 братъ же сътвор ꙗкоже повелѣ мѹ блаженꙑ.  дастъ нштѹѹмѹ С 121.3  сътворшꙙ слѹгꙑ ꙗкоже мъ повелѣно бꙑстꙿ С 181.26 санторннъ же ... прде къ блаженꙋмѹ  глагола мѹ. се сътворхъ клѣть ꙗкоже с повелѣлъ. въшъдъ жв вь н҄е С 204.21 сѹш мохъ беꙁакон стоьнкъ. ꙗкоже сѹш подрагомъ крьвотоꙙшт рѣкꙑ. помлѹ мꙙ господ сꙑнѹ давꙑдовъ. ꙗкоже помлова онѫ хананеѭ. не того родѹ сѫштѫ нъ вѣрьнѫ С 392.17,19—20 ѣкоже глⷮ҇е гь бжсьнꙑм свомі ѹстъ ѣко  о праꙁдьнѣ словес слово вьꙁдадѧтъ ц вь дьнь онъ Р II 3.1 бо плода не ма акоже мьнѫ. крво ꙁѣло еже [...] МЛ В 27 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, понеже ї поможетъ їмъ гь. ї ꙁбавтъ ѩ. ї ꙁъметъ ѩ отъ грѣшьнкъ. ї спетъ ѩ ѣкоже ѹпъвашѩ на нь СП 36.40 хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ СЕ 58а 9  аꙁъ еще на семь свѣтѣ. мохъ грѣхъ покаѭ сѧ. ꙇ достоно покаане мѣт могѫ. ѣкоже твоѩ щедротꙑ сѫтъ СЕ 72b 3 ѣкоже естъ поставілъ день. вь ньже хоштетъ сѫдіт бъ вьсеі ꙁемі правъдоѭ. мѫжемъ. ꙇмъже нарее вѣрѫ даті вьсѣмъ. въскрѣшъ ꙇꙁ мрътвꙑхъ К 11а 3  наꙙ глаголат мъ вовода. же мамъ ꙁдрешт не на благодѣт ꙁьрꙙ глагол҄ѫ. нъ ꙗкоже стъ стна С 71.10  ꙗкоже не ѧ вѣрꙑ дѣвц. раꙁѹмѣвъш жена. марꙗ въ нѫ мꙑсль прде С 241.30 дръꙁохъ прстѫпт к тебѣ господ. твоѧ дѣлꙗ матере  дѣвцꙙ. ꙗкоже тꙑ днъ вѣс творьцъ  богъ С 391.25 (да гда) благодѣт( съподобш сѧ) т(ъгда т вла)сть (дасть прот)вѫ сѫп(остатьньі)мъ сламъ (брат сѧ). ꙗкож(е бо крь)щен (м҃ дн) скꙋшаемъ бꙑстъ. не ꙗко  прѣжде сего одолѣт не можааше Х IВб 21 3. Въвежда подчинени допълнителни изречения: че савнъ глагола добрѣ да вѣс вовода. ꙗкоже нколже жрът мамъ богомъ твомъ. аште съ вьсѣмъ вьспрѣштенмъ повелш[ш] С 148.10 мꙑ многашд рѣхомъ т.  въ пръво т въпрашан ꙗкоже крьстꙗн смъ.  не прѣпьрш насъ капштемъ нестомъ поклонт сꙙ С 177.27 гла мѹ правьдьнꙑ. вѣждъ ꙗкоже ꙁдеш.  н дного отъ ѹдовъ го врѣдш С 554.18 то да раꙁѹмѣетъ ьтѧ акоже по нѹжд то [..] сть сьтворло а не дьрꙁостѫ н сьмѣнмь МЛ А 19 Въвежда допълнителни косвеновъпросителни изречения: как, защо.  въпрашаахѫ  глѭште ѣкоже глѭтъ кънжьнц. ѣко л подобаатъ прѣжде прт М Мк 9.11 нѣстъ съде нъ въста. помѣнѣте ѣкоже гла вамъ еште сꙑ въ галле М Лк 24.6 З А наьн(ъ)ше бо рьвьноват на доброе  подвꙃаѭште с ꙗкоже дрѹгѹ дрѹга добрѣшѹ бьіт. л въ штѹждхъ въведен. л въ въꙁдрастен сла съ(въ)ꙁдрьжьнкьі. л въ нѣхъ таковьіхъ дѣлѣхъ. сходште  въ рет спадаѭтъ ЗЛ IIa 17—18 4. Въвежда подчинени определителни изречения: че бож ловѣколюб дастъ сѣмен семѹ.  камен семѹ слѫ ꙗкоже плодъ сътворт С 300.12 5. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: когато, след като ѣко же въкѹс архтрклнъ вна бꙑвъшааго отъ водꙑ. ꙇ не вѣдѣаше отъ кѫдѹ естъ. а слѹгꙑ вѣдѣхѫ поръпъше водѫ. прглас женха архтрклнъ М Йо 2.9 З О ѣко же ꙁлѣꙁѫ на ꙁемлѭ. вдѣшѧ огнь лежѧщь  р(ъ)бѫ на немь лежѧштѫ  хлѣ(б)ъ М Йо 21.9 СК не помѣнѫшѩ рѫкꙑ его. дьнь въ нъже їꙁбаві ѩ іꙁдрѫкꙑ сътѫжаѭштаго. ѣкоже положі въ ег҄ѹптѣ ꙁнаменіѣ. ї юдеса своѣ на пол танеосѣ СП 77.43 ꙗкоже отрѣшшꙙ врѣтште. сковъ стꙑ ста простъ С 112.7 ꙗкоже ѹбо вь велкѫ старость прде отъвръꙁошꙙ ѹенц на слѹжен мꙋ С 300.30 се т прѣстотъ самꙿ желамꙑ. наслад сꙙ ꙗко прос. насꙑт сꙙ ꙗкоже жꙙждеш С 502.22 ꙗко (же мъже) дѣт (праст)шѧ сѧ кр(ъв  плъ)т.  тъ прѧ(ст сѧ) тѣхъжде Х IАа 19 6. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за следствие: така че, тъй че въставъше же подошꙙ въ своѧ домꙑ.  їсповъдашꙙ вьса вьсѣмъ же сꙙ сълѹ мъ. ꙗкоже многѹ страхѹ напаст на вьсѣхъ слꙑшꙙштхъ С 40.2—3 блюдомѣ же сѫтъ страхомь. ꙗкоже не сьмѣт нкомѹже наꙙт краст. л бъшѭ бѣдꙑ прсꙙгнѫт С 43.3 смъ рееномъ бꙑвъшемъ ведошꙙ ѧ вь темнцѫ. дѣаше же вьслѣдъ народъ многъ. ꙗкоже пльномъ бꙑт вьсѣмъ стъгнамꙿ С 133.6 повръꙁъ же ꙁа вꙑѭ дастъ вономъ вест. ꙗкоже мала го не ѹдавт С 137.12 онъ же помльа. рѫцѣ же ѹдарьшѹѹмѹ го.  ребра обꙙтршꙙ сꙙ. ꙗкоже два мѹ отъдꙑхат С 139.11 вьꙁгнѣштенѹ же бꙑвъшѹ огн҄ѹ. раждегошꙙ сковрадѫ. ꙗкоже бꙑт  подобьнѣ огню С 157.18 бмомъ же стꙑмъ. коньашꙙ сꙙ тн  жьꙁл. тъгда вьꙁбѣсвъ сꙙ повелѣ дрѣвесꙑ сѫкатꙑ бт ѧ. ꙗкоже ѹже  вънѫтрьн҄ꙙѧ ѹдꙑ вдѣт С 178.18—19 7. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: за да  сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю. ꙗкоже  мѹхꙑ отъ н҄ею отъгонт С 14.29 дрѹгꙑѧ же прѣт хотꙙштꙙ въꙁбранꙗахѫ мъ. ꙗкоже не прѣходт моста С 53.7 вълаꙁꙙштѹ же піѡню вь темнцѫ. днъ отꙿ вонъ ѹдар  по главѣ велꙿм ꙗкоже врѣдт го С 139.8 да ѹбо не поꙁорѹмꙿ. нъ вьсѣмъ спѣшенмъ мѣмꙑ сꙙ. ꙗкоже наѹт господа подражат свого С 382.13—14 да ꙗкоже ὡς δέ Когато, като, след като да ꙗкоже раꙁѹмѣ се вовода рее. сѫштїмъ с н҄мъ въ кораб. вдте ꙗко же рее онъ влъхвъ. сътвор влъхвованмъ.  дръжтъ насъ посрѣдѹ рѣкꙑ С 151.3 да ꙗкоже ... сце ἵνα ὥσπερ ... οὕτω Също както ... така и [така именно, по този начин, по такъв начин] да ꙗкоже овьцꙙ травꙙштма влькомь. овꙿцеѭ лꙙѫтъ ловьц. сце раꙁѹмьнꙑмъ  дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь. прѣжде ѹловьнѹѹмѹ оть н҄хъ адамѹ С 328.22—23, 24 да ꙗкоже ... тако  ἵνα ὥσπερ ... οὕτω Също както ... така и с же на срѣдѫ вьсѣмъ прнест прінѹжденъ бꙑхъ. да ꙗкоже прьво го жть ѹвѣдѣвше ба прославхомъ.  паденьꙗ го обраꙁъ спꙑтавъше. вь пеаль вьпадохомъ. тако  прлежьно покаань мѫжа ѹвѣдѣвъше не на сꙙ надѣмъ сꙙ. нъ на даѭштааго намъ дарꙑ лколюбвааго ба С 522.20, 23 не тако ... ꙗкоже οὐχ οὕτως ... ἵνα Не така ... както не тако не правьдꙿнъ владꙑка. не тако блаꙁньнъ хс. ꙗкоже тебѣ своѭ пльть ѹвѣрѹтъ С 512.10 не тольма [не тольм] ... ꙗкоже οὐ τοσοῦτον ... ὡς, οὐδὲ οὕτως ... ὡς, οὐχ οὕτως ... ὡς Не толкова ... колкото вждь рабе бжї ꙗко мꙑ нѣсмъ тольм вньн ꙗкоже непослѹшьлвї ловѣц  ꙁьлї С 41.21  каменмъ ьстънꙑмь не тольма сꙙ бꙑшꙙ свьтѣла. ꙗкоже нꙑн҄ꙗ ѹтварѭ кротостьноѭ освѣштама С 380.19—20 не отътꙙꙁамъ сꙙ ѹбо. не тольма прмьтъ ѹста пророьска. ꙗкоже кротъкꙑхъ  тхꙑхъ ловѣкъ С 383.19—20 тако ... ꙗкоже οὕτως ... ὡς, οὕτω ... ὡς, οὕτως ... ὥστε, τοιαῦτα ... ὥστε Така ... както; така ... че ꙇ глаше тако естъ цѣсарьстве бже. ѣкоже лкъ въмѣтаатъ сѣмѧ вь ꙁемлѭ М Мк 4.26 З реетъ. коньамъ веерънѧѩ мⷧ҇отв. ꙇ тⷦ҇а коньаⷿ҇тъ. ѣкⷤ҇о  вꙿсегꙿда СЕ 66а 20 тако бо естъ ѣкоже надꙑмаѩ сѧ срьдце. ꙇ обѧтрѣѭшт сѧ дша К 9а 13—14 тако мѹ жт богъ поьте. ꙗкоже  по съмрьт го славьнѣша сътвор С 43.9 слѹгамъ же въꙁгнѣтвъшамъ огн҄ь.  тако раждежена бѣаше сковрада ꙗкоже обраꙁъ ѧ подобенъ огню.  повелѣ анѳупатъ въꙁложт стааго на сковрадѫ С 118.2—3, 3 тако ѹбо бꙑшꙙ лца свꙙтꙑхъ. ꙗкоже вьсѣмъ ѹдт сꙙ трꙿпѣню хъ С 178.20—21 навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат. поспѣшмꙑ того подражат ѧꙁꙑка С 382.24, 24—25 такожде ... да ꙗкоже οὕτω ... καὶ οἱονεί Така ... както ако такожде же  мꙑ въспомꙙнемъ прѣстоѧштїмъ. добрѫ дѣтѣль мѫжь. да ꙗкоже се прѣдъ лцемъ прнесъше дѣанꙗ хъ. подвгнѣмъ сꙙ на подражан добл҄ꙗшїхъ.  прснѣшїхъ подражанмъ С 83.15, 17 такожде ... ꙗкоже Така ... както пршъдъшѹ же дрѹгѹѹмѹ ѹбогѹ. такожде плаѫштѹ ꙗкоже  прьвѹѹмѹ длъжнкѹ сѫштѹ  томѹ не мѫштѹ мъ скѹпт сꙙ С 552.9 толко бо ... ꙗкоже καὶ γὰρ τοσοῦτον ... ὥστε Толкова ... че толко бо бѣаше вьꙁлюбьнꙑ  славънꙑ градъ. ꙗкоже въторъ словѣѣше отъ цѣсарѣ града С 56.17 тольма ... ꙗкоже τοσοῦτον ... ὥστε Толкова ... че брѣжънꙑ же камꙑ. толма сѹхъ ꙁѣло стъ  беꙁъ влагꙑ. ꙗкоже нкакоже влагꙑ творт вь хлѣвнѣ С 300.4—5 ꙗкоже бо ... сце  ὥσπερ γάρ ... οὕτως, καϑάπερ γάρ ... οὕτω καί Както ... така и ꙗкоже бо ръвь срьдьце дѫбѹ ꙗдꙑ ѹвꙙждатъ. сце  ꙁавсть срьдце мѣѭштааго ѭ. съ странꙑ ꙗдѫшт ѹвꙙждатъ С 399.25—26 ꙗкоже бо шаръѧ на дно дьстѣ.  обраꙁꙑ рътаѭтъ  стнѫ пшѫтъ шаромъ. сце  хс сътвор на то трепеꙁѣ С 418.1, 3 ꙗкоже да ὡς Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: за да нъ на дно тъьѭ ꙁьрѣахѫ на сво пронꙑрьство. ꙗкоже тѣмь да оделѣѭтъ С 444.7—8 ꙗкоже колжьдо Въвежда подчинени определителни изречения: какъвто и да е вꙿсѣхъ мохъ грѣхъ ... лхоклѧтвꙑ. ꙇ лъжѧ. ꙇ въ помꙑшлень неправедьнѣ. пѹстош ꙇ блѧд. ѣкоже аꙁъ колжъдо сътворхъ. ꙇ вꙿсѣ на лхо СЕ 72а 17—18 ꙗкоже рещ ὡς εἰπεῖν С една дума, накратко, както се казва по вьсемѹ ꙗкоже решт по нашемѹ жтю.  свьтꙙштхъ сꙙ на н҄емь добротъ рад словѫштѹ бꙑт С 302.7—8 тако прмлꙗаше сꙙ  любьꙗше. ꙗкоже решт лцемъ къ лцѹ.  ѹстꙑ къ ѹстомъ глаголааше С 383.27 н погѹбьньꙗ толкааго вьꙁдръжаньꙗ  трѹда. помꙑслвъ л вьмѣнвъ. вьсе же ꙗкоже решт ꙁабꙑвъ.  матцѫ огн҄ьнѫѭ прѣобдѣвъ С 525.29 невол҄еѭ ꙗкоже решт. многꙑм молтвам ѹмол҄енъ.  ѹштенъ бꙑвъ. отъ прѣподобьнааго мѫжа С 530.18—19 ꙗкоже се ὥσπερ, καϑάπερ, οἱονεί, οἷον, οἷόν τι, οἷόν τε, καὶ οἷα εἰκός При сравнение — сякаш че, като че ли отъвръгъ къждо  послѣдьн҄ѫѫ срацѫ къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ. ꙗкоже се богатъство грабт С 90.17—18 с словеса ѹтѣшьнаꙗ. подаваѭште дрѹгъ дрѹгѹ.  дрѹгъ дрѹга поѹштаѭште. ꙗкоже се страждѫ на рат творꙙште. ношть проваждаахѫ С 91.29 въ то же вьсегда сѣдꙙ съ сльꙁам плакааше сꙙ.  крааше  въпꙗше велм. ꙗкоже се бꙑшꙙ нѣкомѹ орѫжмъ о ꙁбадал С 274.22—23 ꙗкоже ... тако ὥσπερ ... οὕτως, ὥσπερ ... οὕτω, καϑώς ... οὕτως, ὡς ... [οὕτως], καϑάπερ ... οὕτως, οὕτως ... ὅ ... καί Както ... така ѣкоже бо млън сходтъ отъ въстокъ. ꙇ авлѣатъ сѧ до ꙁападъ. тако бѫдетъ  пршестве сна льскааго М Мт 24.27 З А СК Н ѣкоже бо отцъ жвота въ себѣ. тако дастъ  снов жвота мѣт вь себѣ М Йо 5.26 З А ѣкоже тогда рожде сѧ по плът. гонѣнѣше (!) дховнаѣ. тако  нꙑнѣ Е 28а 7, 9 ѣкоже слꙑшахомъ тако і вдѣхо [!] въ градѣ гѣ сілъ. въ градѣ ба нашего. бъ основа і въ вѣкъ СП 47.9 ѣкоже іщаꙁаетъ дꙑмъ. тако щеꙁнѫтъ СП 67. 3 ꙇ ѣкоже блгов дда. рѫкоѭ прка твоего самолѣ. тако блгв ꙇ се мⷧадѧтьце. рѫкоѭ моеѭ грѣшъноѭ СЕ 8а 11, 13 ꙇ ѣкоже трѹдш сѧ. тако ꙇ мъꙁдѫ прмеш СЕ 89а 5—6 тѹ бо бѣ ꙇюда. ꙇ пріѧстьнікъ бꙑваше стѣꙇ трѣпѣꙁѣ. ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда і дрѹгꙑмъ ѹенікомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. пріѧстьнка і створі К 7b 37—38 аште бо пророка мꙙ хоштеш нарцат. л творьца пророкомь. вдмааго тобоѭ акꙑ ловѣка. ꙗкоже хоштеш тако вѣрѹ С 393.18  ꙗкоже агнꙙ ꙁвѣр. тако ха боѹбц мъше С 471.26—27 л ꙗко же ісъ вьсего мра грѣхꙑ въспрмъ ѹмрѣтъ. да ѹмрътввъ грѣха въскръснетъ правъдоѭ. тако  тꙑ въꙁлѣꙁъ въ водѫ.  обраꙁъмь етеромь въ водѣ погребенъ ... въстааш пакꙑ въ обꙿновлен жꙁн ход(ѧ) Х IВб 3, 8 ꙗкоже ... такожде καϑώς ... ὁμοίως, ὡς ... οὕτω, ὥσπερ ... οὕτω Както ... така и, така също ꙇ ѣкоже хоштете да творѧтъ вамъ лц.  вꙑ творте мъ такожде М Лк 6.31 З А СК ꙗкоже сьде бꙑхомь скѹшен. маловрѣменьнѹѹмѹ црѹ. такожде потъштмъ сꙙ скꙋшен обрѣст сꙙ. бѹ велкѹѹмѹ црѹ С 72.12, 14 ꙗкоже бо намъ ѹдобь стъ въꙁбѹдт  въставт. тако жде  обьштꙋмѹ нашемѹ владꙑцѣ. ѹмьръшꙙѧ гласомъ въставт С 488.2—3 ꙗкоже ... такожде ὡς ... οὕτως, ὥσπερ ... οὕτως Както ... така да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе. нъ ꙗкоже жхомъ дꙿноѭ дшеѭ.  днѣмь ѹмомь. тако же  послѹшьствѹмъ С 72.10—11 ꙗкоже цвѣтьцъ прѣдъваратъ овоштемъ. такоже  манастꙑрьско жт. отъходънааго варѣтъ С 284.21, 23 ꙗкоже бо род сꙙ  двьрї дѣвьствѹ не раꙁдрꙋш. такоже  ѫтрь въ домѹ сꙙ обрѣте  клюь не отврьꙁъ С 501.9—10 ꙗкоже ... толцѣмь ὅσῳπερ ... τοσοῦτον Колкото ... толкова  ꙗкоже велко падень. толцѣмъ вꙙште потомь го бꙑстъ справьнь С 521.1—2 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ К С Р ЗЛ Х МЛ Гр ὡς ὡς δέ ὡς οὖν καϑώς ὡσεί ὥσπερ καϑώσπερ καϑάπερ καϑά ὃν τρόπον ὅτι καϑότι ἐπειδὴ δέ ὥστε ὃ δή ὅπερ ὅτιπερ ὅπως οἱονεί ὡσανεί οἷον οἷα ἅτε γάρ ἅτε δὴ ἅτε ὁποῖόν τε πρὸς τό + Infinitivus, οἷος, ὅς [вар. εἰς τό + Infinitivus]. ѣкоже акоже ѣко же ꙗко же Нвб якоже остар ОА АК РРОДД ЕА