Исторически речник
етворцеѭ  
етворцеѭ нареч Четирикратно, четири пъти ставъ же ꙁакьхе рее къ г. се полъ мѣнѣ моего г. дамъ нштмъ. ꙇ аште кого мь обдѣлъ. въꙁвращѫ етворцеѭ М Лк 19.8 З етворо етворцеѭ τετραπλασίονα Четири пъти по четири даудъ ... въ грѣхъ бѣ въпалъ. обае въ правъдѫ бѣ обленъ ... прѣстѫпа ꙁаконъ даудъ. ꙁаконъ етворо етворцеѭ ѹрее С 360.14—15 Изч М З С Гр τετραπλοῦν Вж. при етворъ Нвб