Исторически речник
ародѣ  
ародѣ -ꙗ м 1. Вълшебник, чародеец  прꙁъвавъ вьсꙙ ародѣѧ ꙁвѣрнꙑѧ. повелѣ првест лко мѫтъ ꙁвѣр. лютъ  ꙁълъ. аспдꙑ  ехдꙿн С 183.19 кнꙙꙁъ ... повелѣ ародѣмъ отъвест ꙁвѣр С 184.15 шъдъше же ародѣ  прблжт сꙙ хотꙙште къ двьремъ С 184.17 горе любодѣи̇ци ⸱ горе пиꙗ̇ны̇ци ⸱ горе прѣлюбодѣ|ю̇ ⸱ и̇ ародѣю̇ ⸱ горѣ тѣмь и̇же пиѫ̇ть вино сь гѫсльми и̇ сь ликы̇ Златоуст 145б-146а 2. Чародейство, вълшебство, заклинание прт к н҄мъ ꙁвѣремъ. ародѣ свом. прꙁꙑваѭште ѧ. не послѹшаахѫ хъ С 184.19—20 С Златоуст Гр ὁ ἐπαοιδός ἐπαοιδία Нвб Срв чародей ОА ВА БТР АР ЕА