Исторически речник
цѣломѫдрь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
цѣломѫдр, цѣломѫдрьцѣломѫдрꙗ, цѣломѫдра, цѣломѫдрьꙗцѣломѫдрю, цѣломѫдрѹ, цѣломѫдрьюцѣломѫдрмь, цѣломѫдрьмь, цѣломѫдрмъ, цѣломѫдрьмъ, цѣломѫдрмь, цѣломѫдрмъцѣломѫдр, цѣломѫдрь, цѣломѫдрцѣломѫдрꙗ, цѣломѫдра, цѣломѫдрьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
цѣломѫдр, цѣломѫдрь, цѣломѫдрецѣломѫдрмъ, цѣломѫдрьмъ, цѣломѫдрмь, цѣломѫдрьмь, цѣломѫдрмъ, цѣломѫдрмь, цѣломѫдромъ, цѣломѫдрамъцѣломѫдр, цѣломѫдрь, цѣломѫдр, цѣломѫдрмцѣломѫдрхъ, цѣломѫдрьхъ, цѣломѫдрхь, цѣломѫдрьхь, цѣломѫдрхъ, цѣломѫдрхьцѣломѫдр, цѣломѫдрьцѣломѫдрю, цѣломѫдрѹ, цѣломѫдрью
NnDu
цѣломѫдрма, цѣломѫдрьма, цѣломѫдрма, цѣломѫдрма
цѣломѫдрь -ꙗ ср Целомъдрие, непорочност хранш л сѧ вь дѣвьствѣ. ꙇ цѣломѫдрь. ꙇ говѣнѣ жть. ѿ҇вⷮ҇ѣ. хранѭ ха раⷣ҇ СЕ 87а 13—14 се деснцеѭ емѹ даеш цѣломѫдре. дѣвъства твоего. непороьнааго жтѣ СЕ 87b 7—8 съхранте сѧ. въ кротост. ꙇ цѣломѫдрь СЕ 97b 3—4 ѡблѣцѣте сѧ вь рꙁѫ спнѣ. поѣште сѧ поѣсомь цѣломѫдрѣ. вь кротость. прмѣте ꙁнамене крстъное СЕ 97b 16 естъ бо дръꙁъ  бесрама. н дѣвъства срамⷧѣѩ сѧ. н цѣломѫдрѣ ьтꙑ. н благовѣрѣ боѩ сѧ СЕ 88а 15 да пожвъш ѹгодъно тебѣ. ѣко свѣщѭ да т прностъ. цѣломѫдрѣ свѣтълость. мѵро твохъ дѣлъ СЕ 81а 9—10  въ толко ꙁнемогъ. ꙗкоже н жꙁн надеждꙙ отꙿ ловѣкъ мѣт. рабъ же бж въ кротост  цѣломѫдр тхо гла къ еппѹ арꙿхереѹ сѫштѹ С 553.19—20 Изч СЕ С Гр σωφροσύνη цѣломѫдр цѣломѫдре Нвб целомъдрие ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР целомудрие остар ВА