Исторически речник
ѹт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹтѹѫ, ѹѹѹшѹтъ, ѹть, ѹтѹмъ, ѹмь, ѹм, ѹмоѹте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹѧтъ, ѹѧть, ѹѧтѹвѣѹтаѹтеѹѹ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹмъ, ѹмь, ѹмѹтеѹвѣѹтаѹхъ, ѹхь, ѹхѹ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹѹхомъ, ѹхомь, ѹхом, ѹхмꙑѹстеѹшѧ, ѹшѫ, ѹша, ѹше, ѹхѫѹховѣѹста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹстеѹаахъ, ѹахъ, ѹаахь, ѹахь, ѹаах, ѹахѹааше, ѹашеѹааше, ѹашеѹаахомъ, ѹахомъ, ѹаахомь, ѹахомь, ѹаахом, ѹахомѹаашете, ѹашете, ѹаасте, ѹасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹаахѫ, ѹахѫ, ѹаахѹ, ѹахѹѹааховѣ, ѹаховѣѹаашета, ѹашета, ѹааста, ѹастаѹаашете, ѹашете, ѹаасте, ѹасте
ѹт -ѹѫ -ѹш несв 1. Уча, поучавам, наставлявам някого ꙇ ѹааше ѩ пртъам(м) мъного М Мк 4.2 ꙇ бꙑстъ егда съвръш съ. ꙁаповѣдаѩ обѣма на десѧте ѹенкома. прѣде отъ тѫдѫ ѹтъ. ꙇ проповѣдатъ въ градѣхъ хъ М Мт 11.1 З А ꙇ ѹааше глѧ мъ. нѣстъ л псано. ѣко храмъ мо храмъ молтвѣ. нареетъ сѧ вьсѣмъ ѩꙁкмъ М Мк 11.17 З ѹааше бо ѹенкꙑ своѩ  глаше мъ. ѣко снъ лвскꙑ прѣданъ бѫдетъ въ рѫцѣ лвсцѣ М Мк 9.31 З А СК наѹте вьсѧ ѩꙁкꙑ крьстѧште ѩ въ імѧ отца  сна  стааго дха. ѹѧще ѩ блюст. вьсѣ елко ꙁаповѣдахъ вамъ М Мт 28.20 З А СК ꙇ въпросшѧ  глѭште. ѹтелю вѣмь ѣко право глеш. ꙇ ѹш. ꙇ не на лца ꙁърш. нъ вꙑстнѫ пѫт бжю ѹш М Лк 20.21 З. Срв.Мт 22.16 М, ЗI, А, СК;Мк 12.14 М З  шедъ съ вдѣ народъ мъногъ. ꙇ мл емѹ бꙑшѧ. ꙁане бѣахѫ ѣко овъцѧ. не мѫштѧ пастꙑрѣ. ꙇ наѧтъ ѹт ѩ мъного М Мк 6.34 З (...) ѣко  прѣмѫдрост ѹѧщ(е)  накаꙁаѫще себе. въ псалмѣхъ  пѣнхъ.  пѣснехъ дховнꙑхъ Е 22б 12 къде хоштеші ѹготоваемъ т ѣсті пасхѫ. ѹімі бꙑваемъ отъ сѫдѫ. ѣко не імѣаше домѹ отълѫена хъ К 6а 21 не сътѧжіте ꙁлата ні съребра. бранѧ древле твоі волі. ѭже імаші въ імѣні не ѹааше лі глѧ аште кто тѧ ѹдарітъ въ деснѫѭ ланітѫ. обраті емѹ і дрѹгѹѭ К 4а 32 молѫ сѧ вельм да ѹтвръдімъ сѧ въ словесехъ. сего рад бо і павелъ ѹітъ глѧ. вьсѣко смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ К 4а 6 рее к н҄ма господь вѣрѹта  ѹꙁьрта славѫ божѭ. ѹꙙ ꙗко добрꙑмъ дѣломъ вѣра стъ поспѣшьнкъ С 315.16  на ѹтрьꙗ съшедъшемъ сꙙ вьсѣмъ. наꙙ еппъ ѹт ѧ вѣрѣ крьстьꙗньстѣ С 540.12 прхождаахѫ архере скѹшаѭште го.  днѣмъ словомь онѣмьꙗше ѧ. да хотѣахѫ мъ окѹсꙑ творт. ѹенц мѹ бꙑваахѫ. да хотѣахѫ то от н҄его ѹт сꙙ С 477.2 ѹлꙗн же осклабвъш сꙙ рее. по стнѣ аурлꙗне прмьѭ тꙙ ѹꙙштѹ т мꙙ ꙗко блага оца С 13.17—18 Образно. ꙁемьꙗ трꙙсѣаше сꙙ ... ѹꙙшт ꙗко бъ бѣ пропнамꙑ С 485.5 Подкрепям. вьс въкѹпѣ рекꙿше амнъ. прѣдашꙙ дшꙙ своѧ. сꙑнъ же ѹмꙑ матерѭ. менемь мелтъ. ште дꙑхааше С 80.10 ѹааше ѧ стꙑ курѡнъ. глагол҄ꙙ. братꙗ не въꙁбомъ сꙙ С 72.21 2. Прич. сег. деят. като същ. ѹѧще м мн οἱ διδάσκοντες Тези, които обучават, учат; учителите пае вьсѣхъ ѹѩштіхъ сѩ раꙁѹмѣхъ. ѣко съвѣдѣнѣ твоѣ поѹене мое сѫтъ СП 118.99 не тако л подобааше пострадат хѹ. добрѣ наремъ странꙿнкъ. ѹꙙштїхъ ѹтъ. добрѣ хотꙙ ѹвѣдѣт. ѹꙙштхъ онѣмьꙗтъ С 477.28, 29 3. Проповядвам ѡтъвѣшта емѹ с. аꙁъ не обнѹѩ сѧ глахъ вьсемѹ мрѹ. аꙁъ вьсегда ѹхъ на сънъмшт. ꙇ въ цръкъв(е) ꙇдеже вьс ꙇюдѣі сънемлѫтъ сѧ М Йо 18.20 З А СК он же крѣплѣахѫ сѧ глѭште. ѣко раꙁвраштаатъ люд ѹꙙ по вьсе юде М Лк 23.5 З бѣ же вь дьне ѹѧ въ цркве. а ноштѭ въдварѣаше сѧ сходѧ въ горѣ нарцаемѣ елеонъ М Лк 21.37 Срв.Лк 19.43 М, З;Йо 8.20 М, З;Йо 7.28 М З А дъва десꙙт  осмь лѣтъ сътворхъ потаѧ хрстосово еуаг҄гел.  тр лѣта сътворхъ въ преꙁвутеръствѣ ѹꙙ божѭ слѫ С 227. 16—17 ѹт сѧ М З А СК Б ЗП Е СП СЕ С П5 Гр διδάσκω μαϑητεύω δείκνυμαι παραινέω νουϑετέω κρατύνω μεταδίδωμι τὸν λόγον ποιέω ѹіт Нвб уча [се] ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА