Исторически речник
ѹенкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ѹенкъ, ѹенкьѹенкаѹенкѹѹенкъ, ѹенкьѹенкаѹенкомь, ѹенкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ѹенцѣѹенеѹенцѹенкъ, ѹенкьѹенкомъ, ѹенкомьѹенкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
ѹенкꙑѹенцѣхъ, ѹенцѣхьѹенкаѹенкѹѹенкома
ѹенкъ м Ученик, последовател дрѹгꙑ же отъ ѹенкъ рее емѹ г. повел м прѣжде т М Мт 8.21 З А СК ꙇ вьлѣꙁъшѹ емѹ въ корабь. по немь дѫ ѹенц его М Мт 8.23 З А СК нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемь. н рабъ надъ гмь свомь М Мт 10.24 З, А. Срв.Лк 6.40 М З ѹааше бо ѹенкꙑ своѩ  глаше мъ. ѣко снъ лвскꙑ прѣданъ бѫдетъ въ рѫцѣ лвсцѣ М Мк 9.31 З А СК Б посъла дъва отъ ѹенкъ свохъ.  гла ма дѣта въ градъ М Мк 14.13 З ꙇ прношаахѫ къ немѹ дѣт. да ѩ коснетъ. ѹенц же прѣштаахѫ прносѧщмъ М Мк 10.13 З аште кто грѧдетъ къ мьнѣ.  не въꙁненавдтъ отца своего  матере ... не можетъ мо ѹенкъ бꙑт М Лк 14.26 З ѹвѣдѣ гъ ѣко ѹслꙑшашѧ фарсѣ. ѣко съ мъножашѧ ѹенкꙑ твортъ. ꙇ кръштаатъ неже оанъ М Йо 4.1 З егда ѹбо въста отъ мрътвꙑхъ. помѣнѫшѧ ѹенц его ѣко се глааше. ꙇ вѣрѫ ѩсѧ кънгамъ  словес еже рее съ М Йо 2.22 З А еваⷢ҇ ѿ҇ ѡаⷩ҇. рее гь своімь ꙋенкомъ СК 133b 5 гі ꙇсхе бже нашъ. авле юдо ѹенкомъ свомъ. ꙁапрѣще смоков. неплодовтѣ СЕ 35а 2 аще бо въ стнѫ по немь ꙁволлъ ес ꙇт. ꙇ не лъжеѭ нарееш сѧ ѹенкъ его. любш бꙑт ѹготовт сѧ отъселѣ. не на поко ... нъ на подвгъ дховънъꙶ СЕ 90а 14 ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ. навꙑкъ ꙁѣло хꙑтрость вльшевънѫѭ С 7.15 мѣсꙙца марта. кг. мѫка стааго домета  ꙋенкъ го С 213.29—30 камен мештаахѫ на н҄ь.  на оба ѹенка го С 216.25—26 да навꙑкнеш ꙗко не простꙑ го ѹенкъ прѣда. нъ отъ ꙁбранааго рꙙдѹ днъ С 409.12—13 М З А СК Б ЗП О Н У СЕ К С ТФ МЛ Гр μαϑητής φοιτητής νήπιος παῖς υἱός ὁ σύν + dativus. ꙋенкъ ѹенікъ Нвб ученик ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА