Исторически речник
ѹстьна  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
ѹстьна, ѹстъна, ѹстнаѹстьнꙑ, ѹстънꙑ, ѹстнꙑѹстьнѣ, ѹстънѣ, ѹстнѣѹстьнѫ, ѹстънѫ, ѹстнѫ, ѹстьнѹ, ѹстънѹ, ѹстнѹстьноѭ, ѹстьноѫ, ѹстьноѧ, ѹстьною, ѹстъноѭ, ѹстъноѫ, ѹстъноѧ, ѹстъною, ѹстноѭ, ѹстноѫ, ѹстноѧ, ѹстноюѹстьнѣ, ѹстънѣ, ѹстнѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
ѹстьно, ѹстъно, ѹстноѹстьнꙑ, ѹстънꙑ, ѹстнꙑѹстьнъ, ѹстьнь, ѹстенъ, ѹстеньѹстьнамъ, ѹстьнамь, ѹстънамъ, ѹстънамь, ѹстнамъ, ѹстнамьѹстьнам, ѹстънам, ѹстнамѹстьнахъ, ѹстьнахь, ѹстънахъ, ѹстънахь, ѹстнахъ, ѹстнахь
NfOuNfGuNfDu
ѹстьнѣ, ѹстънѣ, ѹстнѣѹстьнѹ, ѹстънѹ, ѹстнѹѹстьнама, ѹстънама, ѹстнама
ѹстьна -ꙑ ж Само в дв. ч ѹстьнѣ или в мн. ч ѹстьнꙑ 1. Устни ꙇ жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ творѧще жѧждѭ. ꙇ вꙿсѭ ѩꙁѭ жегѫщѭѭ пльть его. ꙇ ѫтробѫ его. сѹшѧщѭ ѹстънꙑ его СЕ 29b 22 молꙗше сꙙ въ ѹмѣ млъꙙ.  ѹстьнѣ го подвіꙁаста сꙙ. гласа же мѹ не бѣаше слꙑшат С 116.25 да матъ ѹбо  око ѹставъ  мѣрѫ. да не беꙁ ѹма наскаетъ на вьсе же вдтъ.  ѧꙁꙑкъ стѣнѫ да матъ. да не варѣтъ ѹма. того бо дѣлꙿма  ꙁѫб  ѹстьнѣ на ѹтврьжденꙿ ѧꙁꙑка сътворенꙑ сѫтъ С 497.17 2. Уста [като орган на речта] прблжаѭтъ сѧ мьнѣ лѭдъе с ѹстꙑ свом.  ѹстънам ьтѫтъ мѧ. а срдце хъ далее отъстотъ от мене М Мт 15.8 З. Срв.Мк 7.6 М З глашѧ ѹстънам. покꙑвашѧ главам. млтвам бцѧ Е 31б 11 ѹмножішѩ сѩ немошт іхъ по сіхъ ѹѩдрішѩ сѩ не съберѫ сънемъ іхъ отъ кръвꙑ. ні помѩнѫ же імѩн (!) іхъ ѹстънамі момі СП 15.4 да не въꙁглѭтъ ѹста моѣ дѣлъ лвъ. ꙁа словеса ѹстънъ твоіхъ. аꙁъ съхраніхъ пѫті жестокꙑ СП 16.4 ѹдръжі ѩꙁкъ своі отъ ꙁла.  ѹстьнѣ своі не глат льсті СП 33.14 ѣко лѹьші млостъ твоѣ пае жівота. ѹстьнѣ мо (!) похваліте тѩ СП 62.4 въꙁдамъ тебѣ обѣтꙑ моѩ. ѩже ꙁдрѣсте ѹстьнѣ мо. (!) ї глашѩ ѹста моѣ въ пеалі моеї СП 65.14 ѹстънама моїма ісповѣдѣхъ. вьсѩ сѫдъбꙑ ѹстъ твоїхъ СП 118.13 медъ бо капл҄етъ отъ ѹстьнѹ женꙑ блѫдьнꙑ. ꙗже вь врѣмꙙ помажетъ грьтань тво. нъ послѣжде горьа ꙁль обрꙙштеш С 351.1 Образно. тѣмже ѹбо въꙁносмъ жрътвѫ хвалѣ вꙑнѫ бв сїрѣъ плодъ ѹстнамъ. сповѣдаѫщем сѧ мен его Е 34а 16 сѹетъна гла къжьдо къ іскрьнюмѹ своемѹ. ѹстънꙑ лъстівꙑѩ сръдьцемь.  въ срьдъці глашѩ ꙁълаѣ СП 11.3 ꙁлѣ сѩ благодѣтъ ѹстънахъ твоіхъ. сего раді блг тѩ бъ въ вѣкъ СП 44.3 се ті отъвѣщаѭтъ ѹстꙑ своімі. ї орѫжье вь ѹстьнахъ іхъ ѣко къто слꙑша СП 58.8 ѣко тѹка  масті сплъні сѩ дша моѣ. ї ѹстьнѣ радості въсхвалѩтъ тѩ ѹста моѣ СП 62.6 въꙁдрадѹете сѩ ѹстьнѣ моі егда въспоѭ тебѣ СП 70.23 ѣко прогнѣвашѩ дхъ его.  раꙁнъствова ѹстънама свома СП 105.33 ѡтъргнете ѹстьнѣ мої пѣне. егда наѹш мѩ оправъданемъ твоїмъ СП 118.171 да нікꙑже ѹбо отъ владꙑкъ. отъ непріѣꙁні. обладанъ съ ѹстънама своꙇма. ꙇсповѣдаѩ себе вѣръна срдцемь К 2b 27—28 отврѣст ѹстьнѣ [комѹ] ἀνοίγω τὰ χείλη Отворя устата [някому], развържа езика [някому] гі ѹстънѣ моі отвръꙁеші. ї ѹста моѣ вьꙁвѣстѩтъ хвалѫ твѫѭ СП 50.17 съвѧꙁат ѹстьнѣ δέω τὰ χείλη Затворя устата [някому], вържа езика [някому] пото пае сама гнѣвл҄ѫ їѡсфа. да ꙁаражѫ млъанмъ отъвѣштан. да съвꙙжѫ млъанмъ ѹстьнѣ. т съ агг҄еломъ невдмо съпьрѫ сꙙ С 242.7—8 М З Е СП СЕ К С Гр τὰ χείλη ѹстъна ѹстна Нвб устна, устни ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ДА ЕА