Исторически речник
ѹкраст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹкрастѹкрадѫ, ѹкрадѹѹкрадешѹкрадетъ, ѹкрадеть, ѹкрадетѹкрадемъ, ѹкрадемь, ѹкрадем, ѹкрадемоѹкрадете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹкрадѫтъ, ѹкрадѹтъ, ѹкрадѫть, ѹкрадѹть, ѹкрадѫт, ѹкрадѹтѹкрадевѣѹкрадетаѹкрадѣтеѹкрадѹкрад
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹкрадѣмъ, ѹкрадѣмь, ѹкрадѣмѹкрадѣтеѹкрадѣвѣѹкрадѣтаѹкрадъ, ѹкрадохъ, ѹкрадь, ѹкрадохь, ѹкрадохѹкраде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹкрадеѹкрадомъ, ѹкрадохомъ, ѹкрадомь, ѹкрадохомь, ѹкрадохом, ѹкрадохмꙑѹкрадете, ѹкрадостеѹкрадѫ, ѹкрадошѧ, ѹкрадошѫ, ѹкрадоша, ѹкрадоше, ѹкрадохѫѹкрадовѣ, ѹкрадоховѣѹкрадета, ѹкрадоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹкрадете, ѹкрадостеѹкрадѣахъ, ѹкрадѣхъ, ѹкрадѧахъ, ѹкрадѣахь, ѹкрадѣхь, ѹкрадѧахь, ѹкрадѣах, ѹкрадѣх, ѹкрадѧахѹкрадѣаше, ѹкрадѣше, ѹкрадѧашеѹкрадѣаше, ѹкрадѣше, ѹкрадѧашеѹкрадѣахомъ, ѹкрадѣхомъ, ѹкрадѧахомъ, ѹкрадѣахомь, ѹкрадѣхомь, ѹкрадѧахомь, ѹкрадѣахом, ѹкрадѣхом, ѹкрадѧахомѹкрадѣашете, ѹкрадѣшете, ѹкрадѧашете, ѹкрадѣасте, ѹкрадѣсте, ѹкрадѧасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹкрадѣахѫ, ѹкрадѣхѫ, ѹкрадѧахѫ, ѹкрадѣахѹ, ѹкрадѣхѹ, ѹкрадѧахѹѹкрадѣаховѣ, ѹкрадѣховѣ, ѹкрадѧаховѣѹкрадѣашета, ѹкрадѣшета, ѹкрадѧашета, ѹкрадѣаста, ѹкрадѣста, ѹкрадѧастаѹкрадѣашете, ѹкрадѣшете, ѹкрадѧашете, ѹкрадѣасте, ѹкрадѣсте, ѹкрадѧасте
ѹкраст -ѹкрадѫ -ѹкрадеш св 1. Открадна, извърша кражба ꙇс же рее емѹ. еже не ѹбьеш. не прѣлюбꙑ сътворш не ѹкрадеш. не лъжесъвѣдѣтель бѫдеш М Мт 19.18 ЗI, А. Срв. Мк 10.19 М, З;Лк 18.20 М, З, А;С 365.21 повел ѹбо ѹтвръдт гробъ до третѣаго дьне. еда како пршедъше ѹенц его ноштѭ ѹкрадѫтъ і. ꙇ рекѫтъ людемъ въста отъ мрътвꙑхъ. ꙇ бѫдетъ послѣдьнѣа лесть горьш пръвꙑѩ М Мт 27.64 З, А. Срв.Мт 28.13 М, З, А, СК;С 439.22 С440.4 тать не прходтъ. нъ да ѹкрадетъ  ѹбетъ  погѹбтъ. аꙁъ прдъ да жвота мѫтъ  лше мѫтъ М Йо 10.10 З А СК аще кꙿто бѣдоѭ ѹкрадетъ. сънѣдъно ьто. к҃ денъ да покаетъ сѧ СЕ 103b 1 Срв. СЕ104b 1 аще кꙿто рънцѭ окрадетъ. в҃ лѣта да посттꙿ сѧ о хлѣбѣ о водѣ. а еже естъ ѹкралъ. да дастъ нщмъ СЕ 105а 11—12 дьнесь радостѭ радѹтъ сꙙ блаженꙑ даудъ. ѹкрашенам (погр. вм. ѹкраденам, Й. Заимов, М. Капалдо, с. 101, бел. под линия) гѫсльм младеншт С 320.15—16 т просшꙙ т пеатьлѣшꙙ съ стражеѭ. ꙗкоже дрѹгъ дрѹгѹ бꙑт клеветаремъ  облтел҄емъ. цѣ  кол ѹбо ѹкрал бꙑшꙙ въ сѫботѫ  како С 441.13 Образно. нъ не ѹкрадетъ ꙁълоба добродѣаньꙗ. не вьсхꙑттъ льстьць поводатаꙗ стінꙑ. вѣстъ пастѹхъ ꙁвѣрѣ С 509.26 2. Прен. Похитя, погубя онъ бо простерь рѫкѫ на дрѣво беꙁ врѣмене. ѹкраденъ бꙑстъ. тꙑ же на кръстѣ простеръ рѫцѣ въ врѣмѧ. погꙑбъшіі обрѣте раі К 11b 16 М З А СК СЕ К С Гр κλέπτω συλάω ἀποσυλάω Нвб украдна диал