Исторически речник
тѧжько  
тѧжько нареч Тежко, трудно, с усилие отлъстѣ бо срдце люде схъ. ꙇ ѹшма тѧжъко слꙑшашѧ. ꙇ о сво съмѣжшѧ М Мт 13.15 З тѧжько [м] стъ βαρύνομαι Тежко ми е; притеснен съм к немѹ глаголаахѫ. не слꙑшш л то с глагол҄ѫтъ. нѣ л т. тꙙжъко славмѹ. нѣ л т. пеально слꙑшꙙште отъ беꙁълобьнъ дѣт С 330.19—20 тѧжько с творт [сътворт] βαρέως φέρω, ἄχϑομαι Понасям тежко, страдам, измъчвам се  тꙙжько с сътворвъше о съкрѹшенї кѹмра свого С 35.19—20 прѣподобънꙑ же мѫжь акꙑ отьцъ ꙙдолюбвъ. прѣпрааше  глагол҄ꙙ. н ꙙдо. не тако тꙙжько с твор С 205.8 Изч М З С Гр βαρέως тꙙжько тꙙжъко тѧжъко Нвб тежко ОА ВА АК Бот НТ ЕтМл тяжко НГер