Исторически речник
тѹ  
тѹ нареч част I. нареч 1. Там, на онова място въстан пом ѡтроѧ  матере го  бѣж въ гупетъ.  бѫд тѹ донꙿдеже т рекѫ М Мт 2.13А, СК Б  бѣ тѹ до ѹмръта родова М Мт 2.15А, СК Б остав тѹ даръ тво прѣдъ олътаремъ М Мт 5.24 а снве(ве) цствѣ ꙁгънан бѫдѫтъ. въ тъмѫ кромѣштьнѭѭ. тѹ бѫдетъ плаь  скрьжетъ ꙁѫбомъ М Мт 7.12 З А СК ꙇ отъпѹщъ народꙑ вьꙁде на горѫ еднъ помолтъ сѧ. поꙁдѣ же бꙑвъшю еднъ бѣ тѹ М Мт 14.23 З ꙇ пршедъ отъ тѹдѣ с. ꙇде пр мор галлѣсцѣмъ. ꙇ въшедъ на горѫ сѣде тѹ М Мт 15.29 З ꙇ по немь дѫ народ мъноѕ  сцѣл ѩ тѹ М Мт 19.2 З въшедъ же цсръ вдѣтъ въꙁлежѧщхъ. вдѣ тѹ ка не облѣена въ одѣане браъное М Мт 22.11 ЗI ꙇ рее се сътворѭ раꙁорѭ жтьнцѧ моѩ  большѧ съꙁждѫ. ꙇ съберѫ тѹ вьсѣ жта моѣ  добро мое М Лк 12.18 З СК ꙇ не по мъноѕѣхъ дьнехъ събъравъ вьсе мьн снъ отде на странѫ далее.  тѹ расто мѣне свое. жвꙑ блѫдъно М Лк 15.13 З А СК вдѣ же  еднѫ въдовцѫ ѹбогѫ. въмѣтаѭштѫ тѹ дъвѣ лептѣ М Лк 21.2 З СК по схъ прде съ ꙇ ѹенц его въ юдескѫѭ ꙁемлѭ. ꙇ тѹ жвѣаше съ нм  кръштааше М Йо 3.22А бѣ же оанъ кръстѧ вь еннонѣ. блꙁъ салмов. ѣко водꙑ мъногꙑ бѣахѫ тѹ. ꙇ прхождаахѫ  кръштаахѫ сѧ М Йо 3.23А егда же прдѫ самарѣне къ немѹ. молѣахѫ  да б прѣбꙑлъ ѹ нхъ. ꙇ прѣбꙑстъ тѹ дъва дьн М Йо 4.40 З А люде етѡпъстї  с (б) бшѧ тѹ Е 27а 6 съмѩсѩ сѩ подвжашѩ сѩ трепетъ пріѩтъ ѩ. тѹ болѣꙁнъ ѣко раждаѭщіі СП 47.6 тѹ пьтіцѩ ѹгнѣꙁдѩтъ сѩ. еродово жіліще обладаетъ ім СП 103.17 тѹ въꙁвраштѫ рогъ даві. ѹготовахъ свѣтльнкъ хѹ моемѹ СП 131.17 на връбї по срѣдѣ ѩѩ. обѣсхомъ оръганꙑ нашѩ. ѣко тѹ въпросшѩ насъ плѣньшеї нꙑ. ї ведъшеї нꙑ пѣнѣ СП 136.3 тꙑ еръданъскꙑѩ водꙑ ст. съ нбсе посълавъ стааго твоего дха. ꙇ главꙑ гнѣꙁдѧщхъ сѧ ꙁмевъ. тѹ съкрѹшлъ ес СЕ 4b 20 ꙇ се глѧ блаженꙑ дадъ въпьетъ. на рѣцѣ вавілоньсцѣ. тѹ сѣдомъ і плакахомъ сѧ. на врьбі по срѣдѣ еѩ обѣсіхомъ органꙑ нашѧ К 7а 30 сімі бо псалъм поѣхѫ. въ ветъсѣмь ꙁаконѣ. ꙇ с органꙑ вьꙁѧшѧ. егда ѩ плѣнішѧ да імѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ. не хотѧште тѹ пѣт К 7а 37 тѹ бо сѧтъ въпросішѧ насъ плѣньшеі нꙑ. поіте намъ отъ словесъ пѣсньнꙑхъ. ꙇ рѣхомъ. како поемъ пѣснь гнѫ на ꙁемі тѹждеі К 7а 38  повелѣ првест ї  нꙑ темньнкꙑ. къ градѹ команьскѹ.  тѹ мъ сѫдт С 17.13 копї же въ пеал бꙑвъ о сьвѣтѣ хъ. днъ оставъ на мѣстѣ. тѹ лѫштѫ своѭ потъкъ  ножь сво повръгъ сѣде С 38.3  прѣбꙑвъ тѹ на ѹтрꙗ сѣдъ. повелѣ првест стааго мѫенка кодрата С 117.12 гда бо прдетъ дѣлател҄ь съ лопатоѭ потрѣбт тока. плѣвамъ льгъкамъ сѫштамъ. ѹдобь вѣтромъ отъносꙙтъ сꙙ. а пшенца тѹ остатъ С 127.27  оставвъ тѹ отрока велкꙑ антон.  въврат сꙙ въ своѭ хꙑꙁнѫ С 172.4 не бо бѣаше ште тѹ нкакогоже рьнорꙁъца С 206.29 прѣлѫкавꙑ бо  нестꙑ врагъ бжемъ рабомъ. вдѣвъ сцѣл҄енѫѫ отроковцѫ тѹ еднѫ оставъшѫ С 521.5 2. Тук, на това място тъгда прде с. вь весь нарцаемѫѭ ћедсман. ꙇ гла ѹенкомъ сѣдѣте тѹ. дондеже шедъ помолѭ сѧ тамо М Мт 26.36 З А СК 3. Тогава, в този момент тъгда бо же  вьꙁꙙ хлѣбъ юда. тѹ въско вь н҄ь дꙗволъ С 421.2 II. част За усилване на наречия и местоимения: пък по съконьан же хръстова мѫенка. тѹ аб по дꙿномѹ когождо хъ сѣкошꙙ С 64.28 въꙁдѹнѫшꙙ на капшта.  тѹ абе сътръшꙙ сꙙ.  бꙑшꙙ акꙑ прахъ С 180.16 да не тѹ аб ранѫ вьꙁьметъ С 42.21 пакость бо м рее сьтвор велкѫ.  ꙁѣло мꙙ прѣꙁнѹр. да то тѹ С 422.13 бꙑт тѹ πάρειμι [εἶναι] Присъствам отьц р сѫштѹ тѹ С 202.19 тѹ бо бѣ ꙇюда. ꙇ пріѧстьнікъ бꙑваше стѣꙇ трѣпѣꙁѣ К 7b 35 деже [бо] ... тѹ [] ὃπου [γάρ] ... ἐκεῖ [καί], οὗ γάρ ... ἐκεῖ Където [дето] ... там ꙇдеже бо есте дъва. л трье събран въ імѧ мое. тѹ есмъ по срѣдѣ хъ М Мт 18.20 ЗI СК ꙇдеже бо естъ съкровще ваше. тѹ срдце ваше М Мт 6.21 З,А, СК. Срв. Лк 12.34 М З А СК онъ же рее мъ. ꙇдеже тѣло тѹ орьл сънемлѭтъ сѧ М Лк 17.36 З ꙇ деже есмъ аꙁъ тѹ  слѹга мо бѫдетъ М Йо 12.26 З А СК м҃ сѫтъ съгласꙿно молтвѫ въсꙑлаѭште. деже дꙿва ста л г҃. събьран. о мен гн тѹ стъ посрѣдѣ хъ. а деже м҃ кто ѹже пртъ. ꙗко нѣстъ бж тѹ пршеств С 95.17 деже бо аште [деже колжьдо] ... тѹ ὅπου [γάρ] ἑάν ... ἐκεῖ Където ... там ꙇдеже бо аште бѫдетъ трѹпъ. тѹ съберѫтъ сѧ орьл М Мт 24.28 З А ꙇ глаше мъ деже колжъдо въндете въ домъ. тѹ прѣбꙑвате доньдеже ꙁдете отъ тѫдѣ М Мк 6.10 жде ... то тѹ ὅπου δ᾿ ἄν ... ἐκεῖ Където ... то там  господь рекꙑ. жде ста дъва л тр събран въ мо мѧ. то тѹ смъ посрѣдѹ хъ С 206.18 жде бо ... тѹ Ø ... ἐκεῖ Където ... там їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ  свар  прѣльст С 400.20 ждеже ... тѹ ὡς δὲ λοιπόν ... καί Където ... там да ждеже отъвѣтъ сътвор тѹ  тѣло съконьано бꙑстъ С 61.26 не бꙑт тѹ ἄπειμι, οὐ πάρειμι [εἶναι] Не присъствам, отсъствам мьнѣ не сѫштѹ тѹ С 314.2 како же нѣсмь тѹ бꙑлъ. бꙑвъшхъ тѹ. остатъкꙑ вьꙁьмѫ С 428.28 прѣстоѩще тѹ οἱ περιεστῶτες Тези, които присъстват на това място  вьсꙙ въкѹпѣ прѣстоѧштꙙѧ тѹ поврьгошꙙ на ꙁемьѭ С 52.22 стоѩ тѹ παρεστῶς, περιεστώς Който се намира на това място  мꙿноꙁ отъ стоѧштааго тѹ народа. бѣахѫ текѫште.  рьвънѹѭште кꙋпьно. кꙿто прьво вьндетъ къ н҄е С 2.27 повелѣ стоѧштмъ тѹ ждомъ отъвалт камꙑкъ С 316.16—17 сꙑ тѹ ὁ αὐντόϑι Който се намира на това място  вьлѣꙁъ къ сѫшт тѹ братї цѣлова ѧ С 523.22 сѫште [бꙑвъше] тѹ οἱ παρόντες Присъствалите  вꙿсѣмъ тѹ сѫштїмъ плаѫштемъ сꙙ съ нм С 109.18 бꙑвъшхъ тѹ. остатъкꙑ вьꙁьмѫ С 428.28 тѹ стоꙗт οἱ παρεστῶτες Присъствам, намирам се на това място првед кто слꙑша кто л тѹ стоꙗ. првед стнънꙑ послѹхꙑ С 241.22 М З А СК Б Н У Е СП СЕ К С ЗЛ Гр ἐκεῖ ἐκεῖσε ἐνταῦϑα παραχρῆμα παρῆν κἀκεῖ ἐν [τῷ] αὐτῷ αὐτόϑι αὐτοῦ ἕως τούτου τοίνυν μέλλω тꙋ Нвб Срв ту съюз ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР