Исторически речник
талантъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
талантъ, талантьталантаталантѹ, талантовталантъ, талантьталантаталантомь, талантомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
талантѣталантеталант, талантоветалантъ, таланть, талантовъ, талантовьталантомъ, талантомь, талантовомъ, талантовомьталантꙑ, талантовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
талантꙑ, талантовꙑ, талантъмталантѣхъ, талантѣхь, талантохъ, талантохь, талантовохъ, талантовохьталантаталантѹталантома
талантъ м таланто, –а ср Талант — парична единица в древността с различно златно или сребърно покритие вьꙁьмѣте ѹбо отъ него таланътъ. ꙇ дадте мѫщюмѹ. ҃ꙇ. таланътъ М Мт 25.28 З, А, СК.Срв. С 370.2, 3 ꙇ ѹбоѣвъ сѧ шедъ съкрꙑхъ талантъ тво вь ꙁем. се маш твое М Мт 25.25 З, А, СК.Срв. С 377.5—6 прстѫпь же  премꙑ еднъ таланътъ рее г. вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ М Мт 25.24 З А СК ꙇ прстѫпь прмꙑ ҃д таланътъ. прнес дрѹгѫѭ ҃д таланътъ глѧ. г пѧть таланътъ м ес прѣдалъ. се дрѹгѫѭ ҃д таланътъ пробрѣтъ м М Мт 25.20 З А СК нктоже да не глагол҄етъ ꙗко дꙿно таланто мамъ.  нтоже не могѫ сътворт С 378.24 М З А СК С От гр τάλαντον таланътъ таланꙿтъ таланьтъ Нвб талант остар ОА ВА РРОДД