Исторически речник
сѫдъI  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
сѫдъ, сѫдьсѫдасѫдѹ, сѫдовсѫдъ, сѫдьсѫдасѫдомь, сѫдомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
сѫдѣсѫдесѫд, сѫдовесѫдъ, сѫдь, сѫдовъ, сѫдовьсѫдомъ, сѫдомь, сѫдовомъ, сѫдовомьсѫдꙑ, сѫдовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
сѫдꙑ, сѫдовꙑ, сѫдъмсѫдѣхъ, сѫдѣхь, сѫдохъ, сѫдохь, сѫдовохъ, сѫдовохьсѫдасѫдѹсѫдома
сѫдъ -а м 1. Съд; институция, която се занимава с правораздаване слꙑшасте ѣко реено бꙑстъ древьнімъ. не ѹбеш. ꙇжь бо ѹбетъ. повненъ естъ сѫдѹ З Мт 5.21 обае тѵрѹ  сдонѹ отърадьнѣе бѫдетъ на сѫдѣ. неже вама М Лк 10.14 З не мъ покааньѣ н мⷧ҇въ же стъ не съвѣдꙑ же себе вꙿсегда (грѣшꙿна)  бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго Р II 1.19 ꙇміже наѧтокъ скꙑ въꙁносітъ сѧ. дьньсь гъ хъ водѧтъ. ꙇ отъ сѫда на сѫдъ ꙇ сълѫтъ К 10b 26 аште л да котор сѫпротвꙙтъ сꙙ о томъ. то да прѣдаѭтъ сꙙ сѫдѹ С 174.20 аупатъ рее. не прѣльшта себе кодрате. о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ. любо ѹбогъ стъ любо богатъ. любо сановтъ любо смръдъ. то н того поштꙙдтъ сѫдъ С 101.24 2. Съдене, преценяване делата на хората отцъ бо не сѫдтъ нкомѹже. нъ сѫдъ весь дастъ снов М Йо 5.22 З А не сѫдте на лца нъ праведънꙑ сѫдъ сѫдте М Йо 7.24 З А не могѫ аꙁъ о себѣ творт несоже. ѣкоже слꙑшѫ сѫждѫ.  сѫдь мо правьденъ естъ М Йо 5.30 З А пршьдъ же жьрецъ втал. глагола блаженѹѹмѹ мѫенкѹ. правьденъ сѫдъ бож С 235.7 В християнската религия и юдаизма — преценяване делата на живи и умрели при Второто пришествие, в Деня на Страшния съд. цсрца южьскаа въстанетъ на сѫдъ. съ мѫж рода сего  осѫдтъ ѩ М Лк 11.31 З. Срв. ЗМт 12.42 мѫж нневьћтьст въстанѫтъ на сѫдъ. съ родомь смь  осѫдѧтꙑ М Мт 12.41 З. Срв.Лк 11.32 М З ꙁемлѣ ѹбоѣ сѩ  ѹмлъа. вьнегда воскръснетъ на сѫдъ бъ. да ѹпасетъ вьсѩ кротъкꙑѩ ꙁемлі СП 75.10 сего раді не воскръснѫтъ неъстівіі на сѫд СП 1.5 въ страшънꙑ.  трепетънꙑ день сѫда. егда снъ бжь прдетъ. сѫдт хотѧ жвꙑмъ. ꙇ мрътвꙑмъ СЕ 88b 25 3. Правосъдие, справедливо съдене  пршедъ онъ. облтъ мра. о грѣсѣ  о правъдѣ  о сѫдѣ М Йо 16.8 З А СК нъ горе вамъ фарсѣемъ ѣко десѧтнѫ даате отъ мѧтꙑ  пганъ  вьсѣкого ꙁелѣ. ꙇ ммо ходте сѫдъ. ꙇ любъвъ бжѭ М Лк 11.42 З. Срв.Мт 23.23 М ЗI ꙇмъже бо сѫдомъ сѫдте сѫдѧтъ вамъ. ꙇ въ нѭже (мѣрѫ) мѣрѫ мѣрте вьꙁмѣртъ сѧ вамъ М Мт 7.2 З А СК млостъ  сѫдъ поѫ тебѣ г Е 34б 17 блажен хранѩщеі сѫдъ.  творѩще правьдѫ во вьсѣко врѣмѩні СП 105.3 любітъ містꙑнѫ (!)  сѫдъ гъ. мілості гнѩ сплънь ꙁемъѣ СП 32.5 ѣко гь любтъ сѫдъ СП 36.28 наставтъ кротъкꙑѩ на сѫдъ. ꙇ наѹтъ кротъкꙑѩ пѫтемъ свомъ СЕ 75а 2  того рад ꙁбъра вꙑ  сѫдъ вьсь сво въ рѫцѣ ваш прѣдастъ. да въ правъдѫ сѫдте. а не бесправьдꙗ дѣлате С 257.22 4. Присъда, съдебно решение сь естъ сѫдъ прде бо свѣтъ въ мръ. ꙇ въꙁлюбшѧ лвц пае тъмѫ неже свѣтъ. бѣшѧ бо хъ дѣла ꙁъла М Йо 3.19А ѣко повелѣніе ілево естъ. ї сѫдъ ба їѣковлѣ СП 80.5 да того рад. страшънꙑ тъ сѫдъ слꙑшѧще. хотѧще бꙑт. ꙇ мѫкꙑ тꙑ страшънꙑѩ. вѣрѹемъ псанью СЕ 67b 5 ѣко бꙑт премлѭщмъ вь б(ъ)д(ро)сть дш. въ оставлене грѣховъ(.) ... не въ сѫдъ н() въ осѫждене СС IIIа 22 страшьнꙑ сѫдъ В християнската религия — Страшният съд, преценяване делата на живи и умрели при Второто пришествие како т ꙁасъвѣдѣтельствѹетъ намъ. ꙇꙁвѣстѹѩ. ѣко слово въꙁданью сътворт ꙇмаш. вь день страшънааго сѫда ꙁа дшѭ его СЕ 82b 16—17 сѫдъ прмат [прѩт] κρίνομαι Съдя се, осъден съм се бо  нꙑнꙗ отъ сѹтънꙑхъ кнꙙꙁъ. рабъ бжї сѫдъ прмꙿьтъ С 103.1—2 ꙇ хотѧщѹмѹ сѫдъ прѩт съ тобоѭ  рꙁѫ твоѭ въꙁѧт. отъпѹст емѹ  срацѫ твоѭ М Мт 5.40 З М З А СК Е СП СС СЕ К С Р Гр κρίσις κρίμα κριτήριον δικαστήριον δίκη сѫдь сѭдъ сѫд Нвб съд ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА суд диал остар ВА ДА