Исторически речник
сьжде  
сьжде -сжде -сежде местоим показ I. Посочва период, понятие и под., които са споменати: този същият, именно този, тъкмо този щ сегⷤо мⷺца ҃е҃ А 135b 16 ⷳ҇ ҃ в҃ сеⷤ҇г мⷺ҇ца А 146а 3 псⷩ҇а. а҃ сегⷤ҇о мⷰ҇ѣ кд СК 131а 7 псⷩ҇а а҃ сегⷤ҇о мⷰ҇ѣ октбра СК 131а 15 псⷩ҇а а҃ сегожде СК 126а 13 то пото ѹбо анан сапфрѣ. не рее схъ жде словесъ. поката сꙙ отъ ꙁълоб ваю С 363.12—13 II. Като същ. сежде ср ед τοῦτο Назовава обобщено някакво действие, явление: това нещо ꙇ пакꙑ. ашѫ с(.)тъ даѣше імъ глѧ. сежде імъ глѧ. се естъ кръв(.) моѣ. ꙇꙁліваема ꙁа въꙇ. въ оставленье грѣхомъ К 7b 21 не до сегоже доволъ мѣт. нъ  .. οὐδὲ μέχρι τούτων ἀρχέομαι .. Не ми стига това, но и .. не домꙑшлѣахѫ же сѧ крста. побѣдънꙑѩ ѹсѹждаѭште прікладъ. ꙇ не до сего же доволъ імѫште. нъ і раꙁбоінікꙑ нѫдѧтъ К 11а 15 А СК К С Гр οὗτος сь жде сь же Вж. при сьде Нвб