Исторически речник
сътрѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сътрѣтсътьрѫ, сътърѫ, сътьрѹ, сътърѹсътьреш, сътърешсътьретъ, сътъретъ, сътьреть, сътъреть, сътьрет, сътъретсътьремъ, сътъремъ, сътьремь, сътъремь, сътьрем, сътърем, сътьремо, сътъремосътьрете, сътърете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сътьрѫтъ, сътърѫтъ, сътьрѹтъ, сътърѹтъ, сътьрѫть, сътърѫть, сътьрѹть, сътърѹть, сътьрѫт, сътърѫт, сътьрѹт, сътърѹтсътьревѣ, сътъревѣсътьрета, сътъретасътьрете, сътъретесътьр, сътърсътьр, сътър
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сътьрѣмъ, сътьрмъ, сътьрѣмь, сътьрмь, сътьрѣм, сътьрмсътьрѣте, сътърѣтесътьрѣвѣ, сътърѣвѣсътьрѣта, сътърѣтасътръхъ, сътрьхъ, сътръхь, сътрьхь, сътръх, сътрьхсътръ, сътрь, сътьре
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сътръ, сътрь, сътьресътръхомъ, сътрьхомъ, сътръхомь, сътрьхомь, сътръхом, сътрьхомсътръсте, сътрьстесътръшѧ, сътрьшѧ, сътръшѫ, сътрьшѫ, сътръша, сътрьша, сътръше, сътрьшесътръховѣ, сътрьховѣсътръста, сътрьста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сътръсте, сътрьсте*сътьрѣахъ*сътьрѣаше*сътьрѣаше*сътьрѣахомъ*сътьрѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*сътьрѣахѫ*сътьрѣаховѣ*сътьрѣашета*сътьрѣашете
сътрѣт -сътьрѫ -сътьреш св 1. Смачкам, смажа, стъпча ꙇ падꙑ на камене семъ съкрѹштъ сѧ. а на немъже падетъ сътъретъ і М Мт 21.44 ЗI. Срв. Лк 20.18 М З потъкѫ сѧ о наковалѣ непобѣдімѣемъ. нъ сам съть(..)ні (сътьре, А. Достал, с. 96, бел. под линия) бꙑшѧ К 12b 25 Срв. С448.21  того рад вдꙙ сотона. болтъ съкрѹшвъ сꙙ. сътьре бо  хс подъ ногама ловѣьскама С 11.29 2. Строша, изпочупя, разруша, разбия ї ꙁбі віноградꙑ іхъ. ї смокъвнье хъ ї () стръ (сътре, Север., с. 137а, бел. под линия) вьсе дрѣво прѣдѣлъ іхъ СП 104.33 текъ блаженъ въ цръкъвште.  вьса капшта сътъръ повръже на ꙁем С 107.7 ѡ веле ѹдеса двьна. же дѹшѫ отъ ѫꙁъ сьмрьтънꙑхъ отрѣшъ. же врата адова раꙁвръже.  двьр желѣꙁнꙑ сътьре С 311.16  акꙑ съсѫдꙑ глннꙑ. тьлѣн ѹма съвръшꙿшѧѧ сꙙ сътъретъ С 336.10 гда ꙗвь сꙙ немоштьнь сътрълъ сьмрьтьнꙑѧ ꙁаворꙑ С 473.1 3. Изтребя, унищожа, погубя  пріꙁъва гладъ на ꙁⷷлⷨѭ. вьсе ѹтвръжденье хлѣбьное сътⷬь СП 104.16 благословьнъ грꙙдꙑ. мѫеню дръжавѫ сътрътъ С 342.2 дѣмъ въложмъ дрѣво въ хлѣбъ мꙋ.  сътьрѣмъ го отъ ꙁемьѧ жвꙑхъ С 353.5 не отъбѣгатъ отъ сѫжденꙑхъ пръстъ нашхъ.  не сътьретъ брьньнꙑхъ творьць С 506.23 Образно. въꙁъмѣмъ орѫже съмꙑслъно. сътѧжмъ добродѣане. сътърмъ протвънꙑѩ слꙑ СЕ 98а 9 ѡ гласа сло адъ спровръгъш. врата мѣдьна сътъръш С 317.8 Изч М З СП СЕ К С Гр λικμάω συντρίβω ἐκτρίβω συνϑλάω ὄλλυμι τρέπω [вар. κατακλάω] стрѣт Нвб сътрия [се], сотрия [се] диал НТ ЕтМл ДА сътривам [се] диал НГер стрия [се], стривам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв [за]трия [се]