Исторически речник
съпрмьнкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
съпрмьнкъ, съпрмьнкь, съпрмънкъ, съпрмънкь, съпрмнкъ, съпрмнкьсъпрмьнка, съпрмънка, съпрмнкасъпрмьнкѹ, съпрмънкѹ, съпрмнкѹсъпрмьнкъ, съпрмьнкь, съпрмънкъ, съпрмънкь, съпрмнкъ, съпрмнкьсъпрмьнка, съпрмънка, съпрмнкасъпрмьнкомь, съпрмьнкомъ, съпрмънкомь, съпрмънкомъ, съпрмнкомь, съпрмнкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
съпрмьнцѣ, съпрмънцѣ, съпрмнцѣсъпрмьне, съпрмъне, съпрмнесъпрмьнц, съпрмънц, съпрмнцсъпрмьнкъ, съпрмьнкь, съпрмънкъ, съпрмънкь, съпрмнкъ, съпрмнкьсъпрмьнкомъ, съпрмьнкомь, съпрмънкомъ, съпрмънкомь, съпрмнкомъ, съпрмнкомьсъпрмьнкꙑ, съпрмънкꙑ, съпрмнкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
съпрмьнкꙑ, съпрмънкꙑ, съпрмнкꙑсъпрмьнцѣхъ, съпрмьнцѣхь, съпрмънцѣхъ, съпрмънцѣхь, съпрмнцѣхъ, съпрмнцѣхьсъпрмьнка, съпрмънка, съпрмнкасъпрмьнкѹ, съпрмънкѹ, съпрмнкѹсъпрмьнкома, съпрмънкома, съпрмнкома
съпрмьнкъ -а м Този, който приема, получава нещо заедно с другиго; съпричастник  вѣьнꙑхъ благꙑн҄ь. ѧже ѹготова богъ любꙙштмъ . да нꙑ съпрмнкꙑ сътвортъ хс бгъ. прѣстꙑѧ рад матере го стꙑѧ богородцꙙ С 123.30— 124.1  раꙁгнѣвавъ сꙙ погѹб  глагол҄ꙙ. съпрмьнкъ бѫд надълежꙙшт съмрьт алеѯанꙿдровѣ.  съконьа въ сповѣдан мѫенꙗ С 160.30—161.1 Изч С Гр συμμέτοχος съпрмнкъ Нвб Срв приемник ОА ВА ЕтМл БТР