Исторически речник
съмѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съмѣтсъмѣѭ, съмѣѫ, съмѣѧ, съмѣюсъмѣш, съмѣешсъмѣтъ, съмѣетъ, съмѣть, съмѣеть, съмѣт, съмѣетсъмѣмъ, съмѣемъ, съмѣмь, съмѣемь, съмѣм, съмѣем, съмѣмо, съмѣемосъмѣте, съмѣете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съмѣѭтъ, съмѣѫтъ, съмѣѧтъ, съмѣютъ, съмѣѭть, съмѣѫть, съмѣѧть, съмѣють, съмѣѭт, съмѣѫт, съмѣѧт, съмѣютсъмѣвѣ, съмѣевѣсъмѣта, съмѣетасъмѣте, съмѣетесъмѣсъмѣ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съмѣмъ, съмѣмь, съмѣмсъмѣтесъмѣвѣсъмѣтасъмѣхъ, съмѣхь, съмѣхсъмѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съмѣсъмѣхомъ, съмѣхомь, съмѣхом, съмѣхмꙑсъмѣстесъмѣшѧ, съмѣшѫ, съмѣша, съмѣше, съмѣхѫсъмѣховѣсъмѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съмѣстесъмѣахъ, съмѣхъ, съмѣахь, съмѣхь, съмѣах, съмѣхсъмѣаше, съмѣшесъмѣаше, съмѣшесъмѣахомъ, съмѣхомъ, съмѣахомь, съмѣхомь, съмѣахом, съмѣхомсъмѣашете, съмѣшете, съмѣасте, съмѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съмѣахѫ, съмѣхѫ, съмѣахѹ, съмѣхѹсъмѣаховѣ, съмѣховѣсъмѣашета, съмѣшета, съмѣаста, съмѣстасъмѣашете, съмѣшете, съмѣасте, съмѣсте
съмѣт -съмѣѭ -съмѣш несв Смея, осмелявам се, дръзвам, решавам се ꙇ нкътоже не можааше отъвѣштат емѹ словесе. н съмѣ къто отъ дьне того въпрост его къ томѹ М Мт 22.46 ЗI, А, СК. Срв. Мк 12.34 М, З, А;Лк 20.40 М З гла мъ с. прдѣте обѣдѹте. ꙇ нктоже не съмѣаше отъ ѹенкъ стѧѕат его тꙑ кто ес М Йо 21.12 З А СК помѧн кънжънкꙑ. не съмѣвъшѧѩ въꙁѧт. съребра цѣнꙑ его СЕ 49а 21 егда брані бѣшѧ нѫдѧштѧѩ іхъ. ні псалмъ съмѣшѧ решті. на ꙁемі тѹждеі К 7b 6 слъньце распінаемъ вдітъ. ꙇ сьѣт не съмѣетъ К 11а 40 вдꙙште стааго обраꙁѹѭшта сꙙ мꙙтѣахѫ сꙙ. плаѫште сꙙ  нꙿсоже сьмѣѭште решт С 47.27—28  нкомѹ отътол сьмѣт по слънеьнѣѣмъ ꙁаходѣ вьнѣ домѹ свого обрѣст сꙙ С 53.4 дмос же стоꙗаше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ. не же съмѣаше къ комѹ блꙁъ прстѫпт С 138.25 аште л  ꙁаконъ прѣстѫпл бꙑшꙙ. како ѹбо сьмѣахѫ же толь страшв прстѫпт С 441.16 М З А СК СЕ К С ЗЛ Гр τολμάω сьмѣт Нвб смея ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА