Исторически речник
сълъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
сълъ, съльсъласълѹ, съловсълъ, съльсъласъломь, съломъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
сълѣсълесъл, съловесълъ, съль, съловъ, съловьсъломъ, съломь, съловомъ, съловомьсълꙑ, съловꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
сълꙑ, съловꙑ, сълъмсълѣхъ, сълѣхь, сълохъ, сълохь, съловохъ, съловохьсъласълѹсълома
сълъ -а м 1. Пратеник; човек, изпратен някъде със специална задача нѣстъ рабь боле га своего. н сьлъ боле посълавъшааго  А Йо 13. 16 тае по девꙙтънадесꙙтьнѣмъ лѣтѣ. акꙑ нѣкого съла  ꙁастѫпьнка. къ вꙑшънюѹмѹ цѣсарѹ ѹтелꙗ свого. прѣдьпосълавъ. ꙁде на мльанъно мѣсто С 273.20 прде же вееръ ꙁѣло сълъ пѹштенꙿ отъ того троконꙿда С 561.20 Само мн.Пратеничество, делегация.  посълашꙙ сълꙑ къ цѣсарѹ гратꙗнѹ повѣдаѭште. о вьсѣхъ бꙑвъшхъ С 196.26 таково повелѣнь богоьствааго црѣ. посълашꙙ к немѹ сълꙑ. ꙗкоже дат мъ еппъ С 539.24 прїдеⷤ къ ꙁа҆тѹ црю а҆да҆вⷩскомꙋ. сѡⷧ ѿ парⸯѳьскаго црѧ послаⷩ ХрГС 496b6-7 2. Пратеник на Бога, Божи вестител, ангел благословесенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне. съпастъ насъ собоѭ. ꙗкоже рее пророкъ. не ходата н сълъ нъ самъ господь сьпасе ѧ С 330.1 Не сълъ бо н а͞нглъ прде съпастъ насъ КО Цвет. въꙁглашаеⷮ бо  преⷣдеть. бжествены сълъ Пс. Кес. 107/106 А С Пс. Кес. ХрГС Гр ἄγγελος πρεσβεία πρέσβυς ἀπόστολος сьлъ солъ Нвб Срв [по]сланик ’пратеник’ ОА ВА ЕтМл БТР АР