Исторически речник
съвѧꙁатII  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съвѧꙁатсъвѧжѫ, съвѧжѹсъвѧжешсъвѧжетъ, съвѧжеть, съвѧжетсъвѧжемъ, съвѧжемь, съвѧжем, съвѧжемосъвѧжете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съвѧжѫтъ, съвѧжѹтъ, съвѧжѫть, съвѧжѹть, съвѧжѫт, съвѧжѹтсъвѧжевѣсъвѧжетасъвѧжетесъвѧжсъвѧж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съвѧжмъ, съвѧжѣмъ, съвѧжамъ, съвѧжмь, съвѧжѣмь, съвѧжамь, съвѧжм, съвѧжѣм, съвѧжамсъвѧжте, съвѧжѣте, съвѧжатесъвѧжвѣ, съвѧжѣвѣ, съвѧжавѣсъвѧжта, съвѧжѣта, съвѧжатасъвѧꙁахъ, съвѧꙁахь, съвѧꙁахсъвѧꙁа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съвѧꙁасъвѧꙁахомъ, съвѧꙁахомь, съвѧꙁахом, съвѧꙁахмꙑсъвѧꙁастесъвѧꙁашѧ, съвѧꙁашѫ, съвѧꙁаша, съвѧꙁаше, съвѧꙁахѫсъвѧꙁаховѣсъвѧꙁаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съвѧꙁастесъвѧꙁаахъ, съвѧꙁахъ, съвѧꙁаахь, съвѧꙁахь, съвѧꙁаах, съвѧꙁахсъвѧꙁааше, съвѧꙁашесъвѧꙁааше, съвѧꙁашесъвѧꙁаахомъ, съвѧꙁахомъ, съвѧꙁаахомь, съвѧꙁахомь, съвѧꙁаахом, съвѧꙁахомсъвѧꙁаашете, съвѧꙁашете, съвѧꙁаасте, съвѧꙁасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съвѧꙁаахѫ, съвѧꙁахѫ, съвѧꙁаахѹ, съвѧꙁахѹсъвѧꙁааховѣ, съвѧꙁаховѣсъвѧꙁаашета, съвѧꙁашета, съвѧꙁааста, съвѧꙁастасъвѧꙁаашете, съвѧꙁашете, съвѧꙁаасте, съвѧꙁасте
съвѧꙁат -съвѧжѫ -съвѧжеш св 1. Опаша, стегна нещо с въже, връв и под., свържа ꙇ въ врѣмѧ жѧтвꙑ. рекѫ дѣлателемъ. съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате  въ снопꙑ М Мт 13.30 З А У въложвъ вь тр десꙙт кръагъ.  ѹтврьдвъ  съвꙙꙁа  пеатьлѣ оловомъ С 45.10 Образно.  еже аще съвѧжеш на ꙁем. бѫдетъ съвѧꙁано на нбесехъ. ꙇ еже аще раꙁдрѣшш на ꙁем бѫдетъ раꙁдрѣшено на небесехъ М Мт 16.19 З А ъто же къто реетъ. море простръто вдѧ. ꙇ пѣсъкомь съвѧꙁано К 10а 6 не сего бо рад тꙙ сътворхъ. да въ адѣ съвꙙꙁанъ с С 468.24 тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ прѣжде.  ѹмьрꙑ прѣжде вьсѣхъ. съвꙙꙁанъ прѣсподьнѣ С 460.10 2. Привържа, вържа за нещо, завържа съвꙙꙁа брѣмꙙ хотꙙ на скотъ въꙁложт С 41.10  прведъ го къ стѹѹмѹ кононѹ съвꙙꙁавъ съ краденꙑмъ сланѹтꙿкомꙿ хѹлѣаше глагол҄ꙙ С 41.19 повелѣ же вовода. съвꙙꙁавъше ꙁа вꙑѭ вест вьсꙙ вькѹпѣ къ ꙁерѹ С 76.8 3. Обвия, повия мъртвец в специално платно не можааше л  ѹкро отрѣшт. мже сам погрбаѭште съвꙙꙁашꙙ С 311.19 въꙁъва гласомъ велкомъ глагол҄ꙙ лаꙁаре грꙙд вънъ.  аб ꙁлѣꙁе мрьтвꙑ. съвꙙꙁанама рѫкама  ногама ѹкро С 317.6 4. Завържа някого, попреча му да се движи л како можетъ къто вьнт въ домъ крѣпъкааго. ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтт. аще не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго. ꙇ тогда домъ его расхꙑттъ М Мт 12.29 З ꙇродъ бо емъ оанꙿна съвѧꙁа . ꙇ въсад  вь темьнцѫ М Мт 14.3 З тъгда рее цсръ слѹгамъ. съвѧꙁавъше емѹ рѫцѣ  ноѕѣ. в(ъ)ꙁьмѣте  М Мт 22.13 З А ꙇ ові съвѧꙁавъше ха отъсꙑлахѫ. а ꙇже отъ поганъ. ꙇнодшъно его прімахѫ К 13b 17  обрѣтошꙙ стааго савна съ нѣм шестѭ братѧ.  съвꙙꙁавъше влѣкошꙙ вънъ с клѣт С 146.1 съвꙙꙁанъ бꙑстъ  не въꙁможе отъбѣгнѫт С 474.6  прстѫпьшꙙ слѹгꙑ съвꙙꙁашꙙ мѹ рѫцѣ С 13.1 Окова във вериги. мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ  ѫж желѣꙁнꙑ съвѧ(ꙁа)нѫ сѫщю. прѣтръꙁаахѫ сѧ отъ него. ѫжа желѣꙁна  пѫта съкрѹшаахѫ сѧ М Мк 5.4 З ѫꙁам въ тъмѫ вътрътъравъ. съвѧꙁанъ СЕ 55а 9 ꙁлѣꙁъшемъ же мъ. желѣꙁнам вергам съвꙙꙁат хъ повелѣ С 58.28 Хвърля, затворя в тъмница. бѣ же нарцаемꙑ варавва съ свом ковьнкꙑ съвѧꙁанъ. ꙇже въ ковѣ ѹбство сътворшѧ М Мк 15.7 З тѹ їѡсфъ съвꙙꙁанъ бꙑвꙑ въ егуптѣ въ темꙿнц. въ обраꙁъ хсовъ съвꙙꙁьню гню С 460.26 Осъдя. бꙑвъ съвѧꙁанъ отъ арꙿхерѣ. ꙇ старець юдѣскъ. вь ꙁаѹтрънмь съвѣтѣ. ꙇ прѣданъ пѫтьскѹмѹ платѹ СЕ 49а 13 5. Прич. мин. деят. като същ. съвѧꙁавꙑ м ед ὁ δήσας Този, който е затворил, пленил някого тъ стꙑ стъ. съвꙙꙁавꙑ  омраъ.  въ беꙁдьнѫ посьлавъ вꙑ С 467.6 6. прич мин страд a) Като прил. съвѧꙁанъ, ꙑ a) δεδεμένος, κατασχεϑείς, δέσμιος Завързан, затворен, осъден посъла же і анꙿна съвѧꙁана къ каꙇафѣ архереов М Йо 18.24 ꙁакон ѹже (!) рьнломъ лежꙙ. дѣлꙑ же праꙁдьнѹѧ. раꙁор же  сьвꙙꙁанꙑ їс С 433.17 кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его. кого отъмьштенꙗ же жва вдѣвъше сьвꙙꙁана бѣжашꙙ С 441.22 тѹ сьвꙙꙁанꙑ сакъ. съвꙙꙁанꙑ древл҄е отъ авраама С 460.22, 23 b) b) Като същ. съвѧꙁанъ, –ꙑ м ед σύζυγος, [ὁ] δέσμιος Този, който е осъден, затворен; затворник вдѣшꙙ многꙑ годꙑ сьвꙙꙁана ѧꙁ ослабьнааго С 323.16 благословьнъ грꙙдꙑ. ада съвꙙꙁана покаꙁат. а адама отъ ѫꙁъ отрѣшт С 341.28—29 молѭ вьі аꙁъ съвꙙꙁанꙑ о г подобьн(ѣ) ходт ЗЛ Iб 1 7. Прен. Направя някого недъгав сѭ же дъштерь аврамлѭ сѫштѫ. ѭже съвѧꙁа сотона се осмое на десѧте лѣто М Лк 13.16 З А СК 8. Прен. Покоря, победя, сломя ꙇ пакꙑ свободь бъⷭ҇і къ. імьже ꙇ бѣ съвѧꙁала съмрьть тѣмь же бесъмрьтье обрѣте К 10b 4 камень на ѹкрѹхꙑ распаде сꙙ адова дръжава съвꙙꙁана бꙑстъ С 475.17 Усмиря, укротя. дрѹгꙑѧ же же на врѣдъ бѣаше ловѣкомъ обл.  ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва  сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса С 45.8 9. Прен. Затворя, затъкна [уста] да ꙁаражѫ млъанмъ отъвѣштан. да съвꙙжѫ млъанмъ ѹстьнѣ С 242.7 опакꙑ съвѧꙁат ἐξαγκωνίζω Завържа някого с ръцете отзад, на гърба онѣмъ же ꙗдѫштемъ въ клѣт. првꙙꙁашꙙ стааго дѫба сѹсѣ аворовѣ. опакꙑ же сꙑ съвꙙꙁанъ. молтвѫ сътворі надлъꙁѣ С 18.10—11 съвѧꙁанъ бꙑват δεσμέομαι Бивам окован, затворен въера съвꙙꙁанъ бꙑвааше. дьнесь нераꙁдрѣшьнам ѫꙁам сьвꙙꙁатъ мѫтелꙙ С 449.28—29 съвѧꙁанꙑ прѣжде πρωτόκτιστος, πρωτόπλαστος Който е затворен по–напред, по–рано [образно] адамъ онъ. сьвꙙꙁанꙑ вьсѣхъ къ прѣжде С 468.1 тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ прѣжде С 460.11 съвѧꙁат съмрьтьѭ δεσμεύω Предам на смърт, осъдя на смърт вьꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженааго петра. како съвꙙꙁа съмрьтѭ. съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ  сапфрѫ С 358.8—9 М З А СК У СЕ К С ЗЛ ХЛ Гр δέω δεσμέω καταδεσμέω δεσμεύω καταδέω συνδέω πεδάω σφίγγω κατέχω ταῖς σειραῖς ἀποτίϑημι δέσμιος δεσμώτης κατάδικος съвꙙꙁат сьвꙙꙁат Нвб свежа остар ЕтМл БТР РРОДД ДА