Исторически речник
съвѣтъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
съвѣтъ, съвѣтьсъвѣтасъвѣтѹ, съвѣтовсъвѣтъ, съвѣтьсъвѣтасъвѣтомь, съвѣтомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
съвѣтѣсъвѣтесъвѣт, съвѣтовесъвѣтъ, съвѣть, съвѣтовъ, съвѣтовьсъвѣтомъ, съвѣтомь, съвѣтовомъ, съвѣтовомьсъвѣтꙑ, съвѣтовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
съвѣтꙑ, съвѣтовꙑ, съвѣтъмсъвѣтѣхъ, съвѣтѣхь, съвѣтохъ, съвѣтохь, съвѣтовохъ, съвѣтовохьсъвѣтасъвѣтѹсъвѣтома
съвѣтъ м 1. Съвет, поучение, наставление і съвѣтомъ твоімь наставілъ мѩ есі СП 72.24 дажд емѹ вѣдѣт. благодѣат вь пѣне ... въ съвѣтъ правьденъ. срце съмѣрено СЕ 95а 11 Прен.Съветник. їбо съвѣдѣнѣ твоѣ поѹеніе мое сѫтъ. ї съвѣт моі оправъданѣ твоѣ СП 118.24 2. Съвет, съвещателно тяло, колективен орган със съответни власт и пълномощия їсповѣмь сѩ тебѣ гі вьсѣмь срцемь моїмь. во съвѣтѣ правꙑхъ ї сонъмѣ веліѣ дѣла гнѣ СП 110.1 амемѹрꙿмнѭ же нарцаѭтъ кнꙙꙁа сьвѣтъ хъ С 56.8 Заседание, съвещание, съвет. бꙑвъ съвѧꙁанъ отъ арꙿхерѣ. ꙇ старець юдѣскъ. вь ꙁаѹтрънмь съвѣтѣ. ꙇ прѣданъ пѫтьскѹмѹ платѹ СЕ 49а 15 ѡ съборе дꙗволомъ на хрстоса събъранꙑ. ѡ сьвѣте ꙁълоб сплъненъ С 385.26 ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ.  ꙁавстѭ обламъ С 402.12 3. Събрание, сборище блажен мѫжъ жъ не детъ на съвѣтъ неъствхъ Е 20б 5 Срв. СП1.1 4. Решение сь не бѣ прсталъ съвѣтѣ  дѣлѣ хъ М Лк 23.51 ѹѩдрішѩ ꙁабꙑшѩ дѣлѣла [!] его. не съхранішѩ съвѣта его СП 105.13 събравъше же сꙙ вьс въ жлште жьрьца свого.  много мꙑслвъше  прокаꙁьлѣвъше. коньнѣе днъ ѧшꙙ сьвѣтъ С 515.1 Съгласувано решение, съгласие. съ сьвѣтомъ же обою цѣсарѹ. съставшꙙ рать на поганꙑ С 197.5 5. Воля, промисъл фарсѣ же  ꙁаконьнц. съвѣтъ бж отъвръгѫ вь себѣ. не крьштьше сѧ отъ него М Лк 7.30 съвѣтъ же гнь вь вѣкъ прѣбꙑваетъ СП 32.11 ѣко прогнѣвашѩ словеса бжьѣ.  съвѣтъ вꙑшнѣго раꙁдражшѩ СП 106.11 6. Схващане, замисъл съвѣтъ ніштааго посрамісте. гь ѹпьваніе емѹ естъ СП 13.6 Козни, интриги, заговорнически кроежи, заговор. въ гръдості неьстваго въꙁгараетъ сѩ нщеі. ѹвѩꙁаѭтъ вь съвѣтѣхъ ѩже помꙑшлѣѭтъ СП 9.23 ѹклонішѩ на тѩ ꙁълаѣ помꙑслішѩ.  съвѣтꙑхъже не въꙁмогѫ съставіті СП 20.12 гь раꙁарѣетъ съвѣтꙑ ѩꙁꙑкъ. ѡтъметаетъ же мꙑслі людеі. отъмѣтаетъ же съвѣтꙑ кънѩѕъ СП 32.10 Зъл умисъл, коварство. мъножіцеѭ іꙁбаві ѩ. ті же прогнѣвашѩ і съвѣтомъ своімъ СП 105.43  страшьна хранꙙшта . ноштѭ  дьнѭ отъ ѹбваѭштхъ поганꙑхъ съвѣта С 292.25 болꙗрьскъ съвѣтъ ἡ σύγκλητος βουλή Сенат еодѡръ отъ вьсего нꙑнꙗ бол҄ѣрьска съвѣта.  къ доброьствомѹ нашемѹ цѣсарѹ ѹстнꙗнꙋ. о съмꙑслѣ  стотѣ жтꙗ.  правѣ вѣрѣ  млост ѹдмъ стъ С 281.13 дат съвѣтꙑ συμβουλεύω Посъветвам бѣ же каꙇафа. давꙑ съвѣтꙑ ꙇюдѣомъ. ѣко добрѣе естъ едномѹ кѹ ѹмьрѣт ꙁа люд З Йо 18.14 А СК положт съвѣтъ τίϑεμαι βουλάς Скроя план, замисля доколѣ положѫ съвѣтъ въ дші мое. болѣꙁнъ вь сръдьці моемъ дьнь і ноштъ СП 12.3 Срв. СЕ73b 19—20 съвѣт ꙁъл δόλοι Интриги, козни ков же  сьвѣт ꙁьл на нꙙ плетом бꙑваахѫ С 85.11—12 съвѣтъ въꙁѧт συμβούλιον λαμβάνω Взема решение  ꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да  погѹбꙙтъ С 402.11 съвѣтъ дѣꙗт Съвещавам се, правя съвещание о немьже ꙁа ѹтра съвѣтъ дѣашѧ. старѣшнꙑ  попове ждовсц. ꙇ старьц юдѣсц СЕ 49а 10—11 съвѣтъ съвѣтоват βουλὴν βουλεύομαι Съветвам, давам съвет, предлагам еуфмѹ архепскѹпѹ къснꙙтнꙗ града. потрѹдвъшѹ сꙙ ꙁа н҄ь. боговъгодьнъ съвѣтѹтъ съвѣтъ въ свꙙтꙑ градъ отт С 282. 8—9 съвѣтъ сътварꙗт [творꙗт] на кого συμβούλιον δίδωμι [вар. συμβούλιον ποιέω] κατά τινος, συμβούλιον ποιέω κατά τινος Наговарям се срещу някого, правя заговор срещу някого ꙇ абье ꙇшьдъше фарсѣ. съ іродѣнꙑ съвѣтъ сътварѣахѫ на нь. како ꙇ бѫ погѹбл З Мк 3.6 н же потръгнѫвъше беꙁѹмꙗ съмꙑслъ. сьвѣтъ на нь творѣахѫ С 331.22 съвѣтъ сътворт συμβουλεύομαι, συμβούλιον λαμβάνω, συμβούλιον ποιέω [вар. συμβούλιον ἑτοιμάζω], συνϑήκην ποιέω, σκέπτομαι Свикам съвет, направя съвещание; обсъдя ꙇ съвѣтъ сътворшѧ да сса льстѭ мѫтъ  ѹбѭтъ М Мт 26.4 СК ꙇ събърашѧ сѧ старьц. съвѣтъ же сътворьше. съребро мъного дашѧ вономъ М Мт 28.12 З А СК ꙇ абье на ѹтрѣ съвѣтъ сътворьше архере  старьц.  кънжънкꙑ  весь сънемъ. съвѧꙁавъше са вѣсѧ.  прѣдашѧ  платов М Мк 15.1 З егда съвѣтꙑ беꙁаконнꙑѩ сътворі. ꙇ скаше сѧтъ. подобна врѣмене. да прѣдастъ і. тогда прістѫ(.)ішѧ съ немѹ ѹеніці его К 6а 3—4 сьвѣтъ же сътворьша мѫтелѣ рекоста. сѧ останькꙑ аште сце оставмъ. вьꙁꙙт ѧ мѫтъ крьстꙗн С 80.24 съвѣтъ сътворт на кого συμβούλιον λαμβάνω [βουλεύομαι] κατά τινος Наговоря се, направя заговор срещу някого фарсѣ же шедъше съвѣтъ сътворшѧ на нь. како  погѹбѧтъ М Мт 12.14 З. Срв. С396.11 ютрѹ же бꙑвъшѹ. съвѣтъ сътворшѧ вьс архере  старьц людьсц на са. ѣко ѹбт  М Мт 27.1 З А СК коѧ дѣльма внꙑ повѣдте м ѡ ждове сьвѣтъ сътворсте на н҄его С 402.22—23 съвѣтъ творт a) [τὰ] σύμφωνα ποιέω [ποιέομαι], βουλαῖς μελετάω [вар. βουλὰς περιστρέφω], βουλεύομαι Наговарям се, уговарям се, споразумявам се пріде хе. пролітъ кръве своеѩ. ꙁа въсѫ вьселенѫѭ. о неі же тꙑ съвѣтъ творіші К 5b 35 ѡ ꙇюдо ... бестѹдънꙑ съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмнꙑмі фарꙑсѣі К 7b 28 а онѣхъ срьдьца ожестоена. сьвѣтъ на ѹбн творꙗахѫ С 399.6—7 пакꙑ сьвѣтъ творꙙтъ тьмн дѣлател҄е С 424.26 b) συμβουλεύω Съветвам подоба т бѣ глаголат поѹстт. сьвѣтъ творт С 377.9—10 c) τὸ συμβόλαιον διατελέω Решавам, вземам решение родтелꙗ же мѹ сего не вѣдѫшта сьвѣтъ о брацѣ твораста.  прведъша оженста С 25.18 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр βουλή διαβούλιον συμβουλία γνώμη βουλευτήριον ἐπιβουλή сьвѣтъ Нвб съвет ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА