Исторически речник
съвѣдѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съвѣдѣтсъвѣмь, съвѣдѣ, съвѣмсъвѣс, съвѣдешсъвѣстъ, съвѣ, съвѣдетъ, съвѣсть, съвѣдеть, съвѣдетсъвѣмъ, съвѣмь, съвѣме, съвѣмꙑ, съвѣмо, съвѣдемъ, съвѣдемь, съвѣдем, съвѣдемосъвѣсте, съвѣдете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съвѣдѧтъ, съвѣдѫтъ, съвѣдѹтъ, съвѣдѧть, съвѣдѫть, съвѣдѹть, съвѣдѧт, съвѣдѫт, съвѣдѹтсъвѣвѣ, съвѣдевѣсъвѣста, съвѣдетасъвѣсте, съвѣдетесъвѣждь, съвѣждсъвѣждь, съвѣжд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съвѣдмъ, съвѣдѣмъ, съвѣдмь, съвѣдѣмь, съвѣдм, съвѣдѣмсъвѣдте, съвѣдѣтесъвѣдвѣ, съвѣдѣвѣсъвѣдта, съвѣдѣтасъвѣдѣхъ, съвѣдохъ, съвѣдѣхь, съвѣдохь, съвѣдѣх, съвѣдохсъвѣдѣ, съвѣде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съвѣдѣ, съвѣдесъвѣдѣхомъ, съвѣдомъ, съвѣдѣхомь, съвѣдомь, съвѣдѣхом, съвѣдомсъвѣдѣсте, съвѣдостесъвѣдѣшѧ, съвѣдошѧ, съвѣдѣшѫ, съвѣдошѫ, съвѣдѣша, съвѣдоша, съвѣдѣше, съвѣдоше, съвѣдохѫсъвѣдѣховѣ, съвѣдоховѣсъвѣдѣсте, съвѣдосте
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съвѣдѣсте, съвѣдостесъвѣдѣахъ, съвѣдѣхъ, съвѣдѧахъ, съвѣдѧхъ, съвѣдѣахь, съвѣдѣхь, съвѣдѧахь, съвѣдѧхь, съвѣдѣах, съвѣдѣх, съвѣдѧах, съвѣдѧхсъвѣдѣаше, съвѣдѣше, съвѣдѧаше, съвѣдѧшесъвѣдѣаше, съвѣдѣше, съвѣдѧаше, съвѣдѧшесъвѣдѣахомъ, съвѣдѣхомъ, съвѣдѧахомъ, съвѣдѧхомъ, съвѣдѣахомь, съвѣдѣхомь, съвѣдѧахомь, съвѣдѧхомь, съвѣдѣахом, съвѣдѣхом, съвѣдѧахом, съвѣдѧхомсъвѣдѣашете, съвѣдѣшете, съвѣдѣасте, съвѣдѣсте, съвѣдѧасте, съвѣдѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съвѣдѣахѫ, съвѣдѣхѫ, съвѣдѣахѹ, съвѣдѣхѹ, съвѣдѧахѹ, съвѣдѧхѹсъвѣдѣаховѣ, съвѣдѣховѣ, съвѣдѧаховѣ, съвѣдѧховѣсъвѣдѣашета, съвѣдѣшета, съвѣдѣаста, съвѣдѣста, съвѣдѧаста, съвѣдѧстасъвѣдѣашете, съвѣдѣшете, съвѣдѣасте, съвѣдѣсте, съвѣдѧасте, съвѣдѧсте
съвѣдѣт -съвѣмь несв съвѣдѣ -съвѣс 1. Зная, осведомен съм за нещо, познавам ѣко съвѣстъ гь пѫтъ праведънхъ Е 20б 12 Срв. СП1.6 тꙑ бо съвѣсі поношеніе мое ї стѹдъ моі ї срамотѫ моѭ СП 68.20 бже ... тꙑ бо еднъ съвѣс танꙑ срць нашхъ СЕ 24а 16 тъ бо съвѣс немощь вꙿ(..)го рода а. о танѣ срц(.) нашхъ Р VII 4.12 2. Разбирам, схващам смисъла на нещо онъ же отъвръже сѧ глѧ. не ѹмѣѭ н съвѣмь то тꙑ глш М Мк 14.68 З гь съвѣстъ помꙑшленіѣ ла. ѣко сѫтъ сѹетьна СП 93.11 ꙇсповѣдаѭ сѧ ... тебѣ ое. вꙿсѣхъ бещслънꙑхъ мохъ грѣхъ. ѩже съвѣдꙑ. ꙇ не раꙁѹмѣѩ съгрѣшхъ. волеѭ л не волеѭ СЕ 68а 16 не вь сласть бо ѹже тъ прметъ. прѣмнѫвъ потрѣбьнꙑѧ ѹставꙑ.  се пае въ стнѫ сьвѣдꙙтъ. скѹшьше.  прѣмногꙑ обраꙁꙑ С 495.1 3. Познавам някого по име, дейност и т.н помѣнѫ рабъ і вавѹльна. съвѣдѫштаа мѩ. ї се іноплеменьніці  тѹръ. ї люде етіопьсці сі бꙑшѩ тѹ СП 86.4 покаанемь. ꙇсповѣдаѭще сѧ бѹ. съвѣдѫщюмѹ сѧ по мена СЕ 67b 13 не мъ покааньѣ н мⷧ҇въ же стъ не съвѣдꙑ же себе вꙿсегда (грѣшꙿна)  бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго Р II 1.17 4. Узнавам, разпознавам някого между други ѣко вꙑсокъ гь ї на съмѣрена пріꙁіраетъ. ї вꙑсокаа їꙁдалее съвѣстъ СП 137.6 не съвѣдѣт ἀγνοέω Не зная даждъ м сего наꙁареа страньнааго. мѹже странꙑ не сьвѣмъ странꙿн ... мѹже мѣста  жлшта не сьвѣмъ странн С 454.24, 28 М З СК Е СП СЕ С Р Гр γιγνώσκω οἶδα ἐπίσταμαι сьвѣдѣт Нвб Срв [не]вям, [не]вем диал НГер ДА