Исторически речник
съблаꙁнъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
съблаꙁнъ, съблаꙁньсъблаꙁнасъблаꙁнѹ, съблаꙁновсъблаꙁнъ, съблаꙁньсъблаꙁнасъблаꙁномь, съблаꙁномъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
съблаꙁнѣсъблаꙁнесъблаꙁн, съблаꙁновесъблаꙁнъ, съблаꙁнь, съблаꙁновъ, съблаꙁновьсъблаꙁномъ, съблаꙁномь, съблаꙁновомъ, съблаꙁновомьсъблаꙁнꙑ, съблаꙁновꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
съблаꙁнꙑ, съблаꙁновꙑ, съблаꙁнъмсъблаꙁнѣхъ, съблаꙁнѣхь, съблаꙁнохъ, съблаꙁнохь, съблаꙁновохъ, съблаꙁновохьсъблаꙁнасъблаꙁнѹсъблаꙁнома
съблаꙁнъ -а м 1. Съблазън, изкушение посъл҄етъ снъ скꙑ. аћлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ црсѣ его. всѧ съблаꙁнꙑ. ꙇ творѧштѧѩ беꙁаконе З Мт 13.41 А У ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно съблаꙁнъ м ес. ѣко не мꙑслш ѣже сѫтъ бжѣ  лскаѣ М Мт 16.23 ЗI ꙇ вълож ѹмъ въ срце мое стааго твоего дха. хранѧща дшѭ моѭ  тѣло ... отъ вꙿсѣхъ съблаꙁнъ грѣховънꙑхъ СЕ 37b 14 ꙁꙿм насъ г отъ напасті.  отъ съблаꙁн҄ъ творꙙштхъ беꙁакон С 70.16 съдръжат свое глѭ жтье посрѣдѣ съблаꙁнъ Р IV 1.23—24 2. Заблуждение, грешка владꙑко же сцѣлт стьствьнꙑѧ съблаꙁнꙑ. же раꙁдрѣшт страшънꙑѧ ѫꙁꙑ С 249.21 3. Примка, примамка  работашѩ стѹканънꙑмъ іхъ. ї бꙑстъ імъ во съблаꙁнъ СП 105.36 Препъване. мръ мьногъ любѩштїмъ ꙁаконъ твої. ї нѣстъ їмъ съблаꙁна СП 118.165 бе съблаꙁна a) ἀσκανδάλιστος, ἀνεμποδίστως Без изкушение, без съблазън дажд ꙇма любт дрѹгъ дрѹга. неꙁавдъно. ꙇ бесъблаꙁна да бѫдете. вꙿсѧ дьн жвота ею СЕ 10b 18 ѡ съконьат емѹ. съмꙑслъ еднаьнааго обраꙁа. бес порока  бесъблаꙁна СЕ 98а 23  їнѣмъ прѣжде жьдѫштїмъ. проповѣдат слово бе съблаꙁна. по отъкръвеню дха стааго С 24.18—19 b) ἀπλανῶς Безпрепятствено прѣт холюбꙿе. бесъблаꙁна море жтское СЕ 84b 1 тъ не простъ жрътвъ кръвавъ. нъ бе съблаꙁна хоштетъ да сꙙ поꙁнатъ отъ прходꙙштїхъ къ н҄емѹ С 28.14—15 М З А У СП СЕ С Р Гр σκάνδαλον σφάλμα. Срв. съблаꙁнь Срв съблаꙁнь Нвб съблазън ж ОА ВА АК ЕтМл БТР АР