Исторически речник
съблаꙁнт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
съблаꙁнт сѧсъблажнѭ, съблаꙁнѭ, съблаꙁнѧ, съблаꙁнюсъблаꙁншсъблаꙁнтъ, съблаꙁнть, съблаꙁнтсъблаꙁнмъ, съблаꙁнмь, съблаꙁнм, съблаꙁнмосъблаꙁнте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
съблаꙁнѧтъ, съблаꙁнѧть, съблаꙁнѧтсъблаꙁнвѣсъблаꙁнтасъблаꙁнтесъблаꙁнсъблаꙁн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
съблаꙁнмъ, съблаꙁнмь, съблаꙁнмсъблаꙁнтесъблаꙁнвѣсъблаꙁнтасъблаꙁнхъ, съблаꙁнхь, съблаꙁнхсъблаꙁн
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
съблаꙁнсъблаꙁнхомъ, съблаꙁнхомь, съблаꙁнхом, съблаꙁнхмꙑсъблаꙁнстесъблаꙁншѧ, съблаꙁншѫ, съблаꙁнша, съблаꙁнше, съблаꙁнхѫсъблаꙁнховѣсъблаꙁнста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
съблаꙁнстесъблажнѣхъ, съблаꙁнѣахъ, съблажнѧахъ, съблажнѣхь, съблаꙁнѣахь, съблажнѧахь, съблажнѣх, съблаꙁнѣах, съблажнѧахсъблажнѣше, съблаꙁнѣаше, съблажнѧашесъблажнѣше, съблаꙁнѣаше, съблажнѧашесъблажнѣхомъ, съблаꙁнѣахомъ, съблажнѧахомъ, съблажнѣхомь, съблаꙁнѣахомь, съблажнѧахомь, съблажнѣхом, съблаꙁнѣахом, съблажнѧахомсъблажнѣшете, съблаꙁнѣашете, съблажнѣсте, съблаꙁнѣасте, съблажнѧасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
съблажнѣхѫ, съблаꙁнѣахѫ, съблажнѣхѹ, съблаꙁнѣахѹ, съблажнѧахѹсъблажнѣховѣ, съблаꙁнѣаховѣ, съблажнѧаховѣсъблажнѣшета, съблаꙁнѣашета, съблажнѣста, съблаꙁнѣаста, съблажнѧастасъблажнѣшете, съблаꙁнѣашете, съблажнѣсте, съблаꙁнѣасте, съблажнѧасте
съблаꙁнт сѧ -съблажнѭ сѧ -съблаꙁнш сѧ св 1. Съблазня се, изпадна в грях, подведа се, съгреша ꙇ тъгда съблаꙁнѧтъ сѧ. мь(но)ѕ. ꙇ дрѹгъ дрѹга прѣдастъ ꙇ вьꙁненавдтъ дрѹгъ дрѹга М Мт 24.10 ЗI А СК ЗП тъгда гла мъ с. вьс вꙑ съблаꙁнте сѧ о мьнѣ вь сьѭ ношть М Мт 26.31 З, А, СК. Срв.Мк 14.27 М З отъвѣщавъ же петръ рее емѹ. аште  вьс съблаꙁнѧтъ сѧ о тебѣ. аꙁъ нколже не съблажнѭ сѧ М Мт 26.33 З, А, СК. Срв.Мк 14.29 М З съблажньше сѧ м мн οἱ σκανδαλισϑέντες Тези, които са се съблазнили; съгрешилите моⷧ҇ наⷣ҇ съблажꙁньшꙇмь сѧ въ брашънѣ СЕ 22b 4 Поддам се на съблазън, съблазня се. ꙗко невъꙁмогъшемъ исцѣлити с͠на го. нъ х͠а хотѧ поносити. ѿꙗти отъ нихъ на лице того диного. да не въ недооумѣни въвьржеть и. не приносить невѣриꙗ. нъ всѣмъ иоудѣомъ. оудобь бꙑ. бꙑло вьсѣмь съблаꙁнити сѧ⁖ КПУчит. 89с не ꙗмъ мѧсъ въ вѣкъ• да брата своего не съблажнѧю• се же глеть• рекъше творть бголюбвъ  кротьколюбвꙑ•  дрѹголюбвꙑ по всемѹ бес прѣтꙑканьѧ себѣ блюдꙑ• да мь нктоже съблажнь сѧ не ѹмьреть ПА 153с Вѣдѣ ѣко съвѣс благодѣтѭ давъшеѭ т сѧ съ вꙑше неꙁдреенаего моего съхода въплъщене отъ пророкъ проѣвлѣемо• вѣдѣ ѣко проꙁорьлвома ома въ ложеснахъ матерьнꙑхъ сꙑ не съблаꙁн сѧ о мьнѣ• нъ матерьнꙑ ѹстꙑ своѣ провѣщанѣ ꙁдрее КОЙоан. 207 ꙗ҆кⷤо ꙁлонра́вны҆ декї ꙗ҆кⷤо глеть блжны҆ дѡнсї. къ е҆рмамонѹ пша ѡ галѣ цр но ҆ се̏ не ѹвѣдѣ декїевы ꙁл. н расмотр. мъ ѡнъ сѧ съблаꙁⸯн. ХрГС 478а17-18 2. Разсърдя се, възнегодувам тъгда прстѫпьше ѹенц его рѣшѧ емѹ. вѣс л ѣко фарсѣ слъшавъше слово съблаꙁншѧ сѧ М Мт 15.12 З 3. Сгреша, заблудя се, изпадна в противоречие дѣвца отъвѣшта.  не хотꙙ глагол҄ꙙ  тꙑ съблаꙁн сꙙ. твоꙗ ѹста тебе оглаголашꙙ. сво ѹстьнѣ тебѣ бꙑста облен. тократь глагола. сꙑнъ вꙑшьнꙗго нареетъ сꙙ родꙙ сꙙ. а нꙑнꙗ глагол҄еш сꙑнъ даудовъ С 237.28 цр͠ца рⷱе. то  ты, то пръво како вѣща. помнана сѫтъ. юда рⷱе. съблаꙁнв сѧ ꙁрекохъ Сб.Герм. 9б 4. Прен. Отклоня се от правия път мꙑ бо смъ повньн съблаꙁнвъше сꙙ на пѫт. тъ бо не отъпаде С 32.29—33.1 М З А СК ЗП СЕ С КПУчит. ПА Сб.Герм. ХрГС КОЙоан. Гр σκανδαλίζομαι παραπίπτω [вар. πίπτω] πλανάομαι сьблаꙁнт сѧ Вж. при съблаꙁнт Нвб