Исторически речник
пꙑтат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
пꙑтатпꙑтаѭ, пꙑтаѫ, пꙑтаѧ, пꙑтаюпꙑташ, пꙑтаеш, пꙑтаашпꙑтатъ, пꙑтаетъ, пꙑтаатъ, пꙑтать, пꙑтаеть, пꙑтаать, пꙑтат, пꙑтает, пꙑтаатпꙑтамъ, пꙑтаемъ, пꙑтаамъ, пꙑтамь, пꙑтаемь, пꙑтаамь, пꙑтам, пꙑтаем, пꙑтаам, пꙑтамо, пꙑтаемо, пꙑтаамопꙑтате, пꙑтаете, пꙑтаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
пꙑтаѭтъ, пꙑтаѫтъ, пꙑтаѧтъ, пꙑтаютъ, пꙑтаѭть, пꙑтаѫть, пꙑтаѧть, пꙑтають, пꙑтаѭт, пꙑтаѫт, пꙑтаѧт, пꙑтаютпꙑтавѣ, пꙑтаевѣ, пꙑтаавѣпꙑтата, пꙑтаета, пꙑтаатапꙑтате, пꙑтаете, пꙑтаатепꙑтапꙑта
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
пꙑтамъ, пꙑтамь, пꙑтампꙑтатепꙑтавѣпꙑтатапꙑтахъ, пꙑтахь, пꙑтахпꙑта
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
пꙑтапꙑтахомъ, пꙑтахомь, пꙑтахом, пꙑтахмꙑпꙑтастепꙑташѧ, пꙑташѫ, пꙑташа, пꙑташе, пꙑтахѫпꙑтаховѣпꙑтаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
пꙑтастепꙑтаахъ, пꙑтахъ, пꙑтаахь, пꙑтахь, пꙑтаах, пꙑтахпꙑтааше, пꙑташепꙑтааше, пꙑташепꙑтаахомъ, пꙑтахомъ, пꙑтаахомь, пꙑтахомь, пꙑтаахом, пꙑтахомпꙑтаашете, пꙑташете, пꙑтаасте, пꙑтасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
пꙑтаахѫ, пꙑтахѫ, пꙑтаахѹ, пꙑтахѹпꙑтааховѣ, пꙑтаховѣпꙑтаашета, пꙑташета, пꙑтааста, пꙑтастапꙑтаашете, пꙑташете, пꙑтаасте, пꙑтасте
пꙑтат -пꙑтаѭ -пꙑташ несв 1. Изследвам, издирвам усърдно, изучавам аште л кто опасно пꙑта  (!) когождо ꙁвѣштанꙑхъ. многꙑ матъ вдꙑ. велкѫ глѫбнѫ раꙁѹма С 407.30 же бо вꙑше пꙑтанꙗ стъ. т кꙿто хоштетъ о томь пꙑтат нѹдꙙ сꙙ. а не по свꙙтꙑмъ ходꙙ словесемь. то  стьствꙗ С 338.9 пꙑтате псанꙗ. ꙗкоже слꙑшасте. отъ владꙑкꙑ. ꙗко та сѫтъ послѹхѹѭшта о н҄емь. а не решт не вѣсте ѹдесе С 324.13 вѣдꙙ с вьса прѣжде бꙑтꙗ мъ. птаѧ стеса  сръдьца  стеса богъ. вѣдꙑ мꙑсл ловѣьскꙑ. днъ С 305.4 тъ же ома стоꙗше пѹштаѧ с о на вьсꙙ сѫдꙑ сьпасѹ.  обьꙁраѧ коегожꙿде  пꙑтаѧ С 502.26 пꙑтааже (погр. вм. пꙑтааше, Север., с. 566, бел. под линия) кꙑ ꙁвѣтъ сьмꙙтеньꙗ того. ꙗко юньць гнѣва спльнь бꙑвъ  їс хлѣва сковъ. гонтꙿ вьсꙙ на толцѣ С 566.2 2. Искам да узная нещо от някого, питам, разпитвам въшъдъ же анупатъ въ градъ на ѹтрꙗ пожръ бѣсомъ.  повелѣ блаженааго кодрата прѣдъставт мѹ.  пꙑтааше отъ н҄его аште хоштетъ пожрът С 112.28—29 оставвъ стааго кодрата. о блаженѣѣмъ саторннѣ  рѹфнѣ наꙙ пꙑтат. се бо бѣаста мен ю С 113.28—29 окаане. вдш л  пꙑташ ште. же ѹбо можеш творт то твор. тъьѭ скорѣ С 112. 15 прꙁъвавъ же епскꙋпа солѹнъска града менемь ахола. пꙑтааше кѫѭ вѣрѫ дръжтъ С 197.18 вьса юдеа спльн сꙙ благодѣан. тоже нꙑнꙗ пꙑтаѭтъ кто с стъ С 323.26 3. Прич. сег. страд. като прил. пꙑтамꙑ περιεργαζ´ομενος Желан, искан а словеса мже сꙙ кꙑтъ. горꙿко прѣтръгнетъ.  богословьнааго охѹлтъ ꙁакона.  бьшѭ го охѹлтъ.  пꙑтамꙑѧ гонеꙁнетъ свꙙтост С 338.13—14 тъ же рее. к нмъ. ꙙда ꙁдрꙙдно  пꙑтамо се стъ. да бꙑ кто бв ѹгодлъ.  остлъ отъ всеѧ скврънꙑ дшѫ своѭ С 570.21 Изч С Гр ἐτάζω ἐρευνάω ἐξετάζω περιεργάζομαι ἐρεύνῃ δουλεύω πυνϑάνομαι σχολάζω птат Нвб Срв питам ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА