Исторически речник
прѣтрьпѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прѣтрьпѣтпрѣтрьплѭ, прѣтръплѭ, прѣтрьплѧ, прѣтръплѧ, прѣтрьпѧ, прѣтръпѧ, прѣтрьпьѭ, прѣтръпьѭ, прѣтрьплю, прѣтръплюпрѣтрьпш, прѣтръпшпрѣтрьптъ, прѣтръптъ, прѣтрьпть, прѣтръпть, прѣтрьпт, прѣтръптпрѣтрьпмъ, прѣтръпмъ, прѣтрьпмь, прѣтръпмь, прѣтрьпм, прѣтръпм, прѣтрьпмо, прѣтръпмопрѣтрьпте, прѣтръпте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прѣтрьпѧтъ, прѣтръпѧтъ, прѣтрьпѧть, прѣтръпѧть, прѣтрьпѧт, прѣтръпѧтпрѣтрьпвѣ, прѣтръпвѣпрѣтрьпта, прѣтръптапрѣтрьпте, прѣтръптепрѣтрьп, прѣтръппрѣтрьп, прѣтръп
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прѣтрьпмъ, прѣтръпмъ, прѣтрьпмь, прѣтръпмь, прѣтрьпм, прѣтръпмпрѣтрьпте, прѣтръптепрѣтрьпвѣ, прѣтръпвѣпрѣтрьпта, прѣтръптапрѣтрьпѣхъ, прѣтръпѣхъ, прѣтрьпѣхь, прѣтръпѣхь, прѣтрьпѣх, прѣтръпѣхпрѣтрьпѣ, прѣтръпѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прѣтрьпѣ, прѣтръпѣпрѣтрьпѣхомъ, прѣтръпѣхомъ, прѣтрьпѣхомь, прѣтръпѣхомь, прѣтрьпѣхом, прѣтръпѣхом, прѣтрьпѣхмꙑ, прѣтръпѣхмꙑпрѣтрьпѣсте, прѣтръпѣстепрѣтрьпѣшѧ, прѣтръпѣшѧ, прѣтрьпѣшѫ, прѣтръпѣшѫ, прѣтрьпѣша, прѣтръпѣша, прѣтрьпѣше, прѣтръпѣшепрѣтрьпѣховѣ, прѣтръпѣховѣпрѣтрьпѣста, прѣтръпѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прѣтрьпѣсте, прѣтръпѣстепрѣтрьпѣахъ, прѣтрьпѣѣхъ, прѣтрьпѣхъ, прѣтръпѣахъ, прѣтръпѣѣхъ, прѣтръпѣхъ, прѣтрьпѧахъ, прѣтрьпѧхъ, прѣтръпѧахъ, прѣтръпѧхъ, прѣтрьпѣахь, прѣтрьпѣѣхь, прѣтрьпѣхь, прѣтръпѣахь, прѣтръпѣѣхь, прѣтръпѣхь, прѣтрьпѧахь, прѣтрьпѧхь, прѣтръпѧахь, прѣтръпѧхь, прѣтрьпѣах, прѣтрьпѣѣх, прѣтрьпѣх, прѣтръпѣах, прѣтръпѣѣх, прѣтръпѣх, прѣтрьпѧах, прѣтрьпѧх, прѣтръпѧах, прѣтръпѧхпрѣтрьпѣаше, прѣтрьпѣѣше, прѣтрьпѣше, прѣтръпѣаше, прѣтръпѣѣше, прѣтръпѣше, прѣтрьпѧаше, прѣтрьпѧше, прѣтръпѧаше, прѣтръпѧшепрѣтрьпѣаше, прѣтрьпѣѣше, прѣтрьпѣше, прѣтръпѣаше, прѣтръпѣѣше, прѣтръпѣше, прѣтрьпѧаше, прѣтрьпѧше, прѣтръпѧаше, прѣтръпѧшепрѣтрьпѣахомъ, прѣтрьпѣѣхомъ, прѣтрьпѣхомъ, прѣтръпѣахомъ, прѣтръпѣѣхомъ, прѣтръпѣхомъ, прѣтрьпѧахомъ, прѣтрьпѧхомъ, прѣтръпѧахомъ, прѣтръпѧхомъ, прѣтрьпѣахомь, прѣтрьпѣѣхомь, прѣтрьпѣхомь, прѣтръпѣахомь, прѣтръпѣѣхомь, прѣтръпѣхомь, прѣтрьпѧахомь, прѣтрьпѧхомь, прѣтръпѧахомь, прѣтръпѧхомь, прѣтрьпѣахом, прѣтрьпѣѣхом, прѣтрьпѣхом, прѣтръпѣахом, прѣтръпѣѣхом, прѣтръпѣхом, прѣтрьпѧахом, прѣтрьпѧхом, прѣтръпѧахом, прѣтръпѧхомпрѣтрьпѣашете, прѣтрьпѣѣшете, прѣтрьпѣшете, прѣтръпѣашете, прѣтръпѣѣшете, прѣтръпѣшете, прѣтрьпѣасте, прѣтрьпѣѣсте, прѣтрьпѣсте, прѣтръпѣасте, прѣтръпѣѣсте, прѣтръпѣсте, прѣтрьпѧасте, прѣтрьпѧсте, прѣтръпѧасте, прѣтръпѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прѣтрьпѣахѫ, прѣтрьпѣѣхѫ, прѣтрьпѣхѫ, прѣтръпѣахѫ, прѣтръпѣѣхѫ, прѣтръпѣхѫ, прѣтрьпѣахѹ, прѣтрьпѣѣхѹ, прѣтрьпѣхѹ, прѣтръпѣахѹ, прѣтръпѣѣхѹ, прѣтръпѣхѹ, прѣтрьпѧахѹ, прѣтрьпѧхѹ, прѣтръпѧахѹ, прѣтръпѧхѹпрѣтрьпѣаховѣ, прѣтрьпѣѣховѣ, прѣтрьпѣховѣ, прѣтръпѣаховѣ, прѣтръпѣѣховѣ, прѣтръпѣховѣ, прѣтрьпѧаховѣ, прѣтрьпѧховѣ, прѣтръпѧаховѣ, прѣтръпѧховѣпрѣтрьпѣашета, прѣтрьпѣѣшета, прѣтрьпѣшета, прѣтръпѣашета, прѣтръпѣѣшета, прѣтръпѣшета, прѣтрьпѣаста, прѣтрьпѣѣста, прѣтрьпѣста, прѣтръпѣаста, прѣтръпѣѣста, прѣтръпѣста, прѣтрьпѧаста, прѣтрьпѧста, прѣтръпѧаста, прѣтръпѧстапрѣтрьпѣашете, прѣтрьпѣѣшете, прѣтрьпѣшете, прѣтръпѣашете, прѣтръпѣѣшете, прѣтръпѣшете, прѣтрьпѣасте, прѣтрьпѣѣсте, прѣтрьпѣсте, прѣтръпѣасте, прѣтръпѣѣсте, прѣтръпѣсте, прѣтрьпѧасте, прѣтрьпѧсте, прѣтръпѧасте, прѣтръпѧсте
прѣтрьпѣт -прѣтрьплѭ -прѣтрьпш св 1. Претърпя, издържа, устоя [на страдание, болка, болест] рее стꙑ нсї. крьстꙗнъ смъ.  повелѣ го бт. стꙑ же нсї прѣтръпѣ о добрѣѣмь сповѣдан хрстосовѣ С 46.28  дрꙿколꙿм ногꙑ хъ прѣбꙑват. дного же мат прлежааше ...  на нь прсно вьꙁраше. въꙁлагаѭшт на нь рѫцѣ  глаголꙿѫшт. до мо сладъко. ште мало прѣтръп да съвръшенъ бѫдеш С 79.30 боже мо хе с. гоже рад болѣꙁнь сѭ прѣтръпѣлъ.  поꙁоръ  нагъ вдмъ смъ. отъ селка народа С 150.20 того рад бо  ѫродвꙑ наретъ ꙗко болъшѫѭ болѣꙁнь прѣтрьпѣшꙙ. а хѹждъшааго рад вьсе погѹбшꙙ С 372.2 2. Прич. мин. деят. като същ. прѣтрьпѣвꙑ м ед прѣтрьпѣвъше м мн ὁ ὑπομείνας, προσκαρτερέω Този, който е издържал [тези, които са издържали] изпитания, лишения ꙇ бѫдете ненавдм вьсѣм. мене моего рад прѣтръпѣвꙑ же до коньца. сь спнъ бѫдетъ М Мт 10.22 З, А. Срв.Мт 24.13 М, З, А, СК;Мк 13.13 М З да пон҄еже прѣстѫпшꙙ ловѣц ꙁаповѣд го.  бѣс такожде прѣстѫпшꙙ.  смъ бꙑвъшїмъ. прѣтръпѣвъшїмъ [!] въ алꙿьбахꙿ  молтвахъ. на длъгꙑ дьꙿн два съкѫташꙙ отъбѣгъшїма бѣсован С 53.23 3. Понеса, приема търпеливо нещо неприятно  не оскѫдѣ отъ пѫті его ліхва  льстъ. ѣко аще л б врагъ поносілъ прѣтръпѣлъ ѹбо бмъ СП 54.13 М З А СК СП С Гр ὑπομένω ὑποφέρω ἐπιμένω ὑφίσταμαι прѣтръпѣт Нвб претърпявам, претърпя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА