Исторически речник
прѣбт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прѣбтпрѣбѭ, прѣбьѭ, прѣбѫ, прѣбьѫ, прѣбѧ, прѣбьѧ, прѣбю, прѣбьюпрѣбш, прѣбьш, прѣбешпрѣбтъ, прѣбьтъ, прѣбетъ, прѣбть, прѣбьть, прѣбеть, прѣбт, прѣбьт, прѣбетпрѣбмъ, прѣбьмъ, прѣбемъ, прѣбм, прѣбьмь, прѣбемь, прѣбьм, прѣбем, прѣбмо, прѣбьмо, прѣбемопрѣбте, прѣбьте, прѣбете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прѣбѭтъ, прѣбьѭтъ, прѣбѫтъ, прѣбьѫтъ, прѣбѧтъ, прѣбьѧтъ, прѣбютъ, прѣбьютъ, прѣбѭть, прѣбьѭть, прѣбѫть, прѣбьѫть, прѣбѧть, прѣбьѧть, прѣбють, прѣбьють, прѣбѭт, прѣбьѭт, прѣбѫт, прѣбьѫт, прѣбѧт, прѣбьѧт, прѣбют, прѣбьютпрѣбвѣ, прѣбьвѣ, прѣбевѣпрѣбта, прѣбьта, прѣбетапрѣбте, прѣбьте, прѣбетепрѣб, прѣбпрѣб, прѣб
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прѣбмъ, прѣбмъ, прѣбꙗмъ, прѣбѣмъ, прѣбамъ, прѣбмь, прѣбмь, прѣбꙗмь, прѣбѣмь, прѣбм, прѣбм, прѣбꙗм, прѣбѣмпрѣбте, прѣбꙗте, прѣбѣте, прѣбатепрѣбвѣпрѣбтапрѣбхъ, прѣбхь, прѣбхпрѣб
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прѣбпрѣбхомъ, прѣбхомь, прѣбхом, прѣбхмꙑпрѣбстепрѣбшѧ, прѣбшѫ, прѣбша, прѣбше, прѣбхѫпрѣбховѣпрѣбста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прѣбстепрѣбꙗахъ, прѣбаахъ, прѣбьꙗахъ, прѣбꙗхъ, прѣбахъ, прѣбьꙗхъ, прѣбꙗахь, прѣбаахь, прѣбьꙗахь, прѣбꙗхь, прѣбахь, прѣбьꙗхь, прѣбꙗах, прѣбаах, прѣбьꙗах, прѣбꙗх, прѣбах, прѣбьꙗх, прѣбьѧхъ, прѣбьѧхь, прѣбьѧхпрѣбꙗаше, прѣбьꙗаше, прѣбꙗше, прѣбьꙗше, прѣбьѧше, прѣбааше, прѣбашепрѣбꙗаше, прѣбьꙗаше, прѣбꙗше, прѣбьꙗше, прѣбьѧше, прѣбааше, прѣбашепрѣбꙗахомъ, прѣбьꙗахомъ, прѣбꙗхомъ, прѣбьꙗхомъ, прѣбꙗахомь, прѣбьꙗахомь, прѣбꙗхомь, прѣбьꙗхомь, прѣбꙗахом, прѣбьꙗахом, прѣбꙗхом, прѣбьꙗхом, прѣбьѧхомъ, прѣбьѧхомь, прѣбьѧхом, прѣбаахомъ, прѣбахомъ, прѣбаахомь, прѣбахомь, прѣбаахом, прѣбахомпрѣбꙗашете, прѣбьꙗашете, прѣбꙗшете, прѣбьꙗшете, прѣбꙗасте, прѣбьꙗасте, прѣбꙗсте, прѣбьꙗсте, прѣбьѧшете, прѣбьѧсте, прѣбаашете, прѣбашете, прѣбаасте, прѣбасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прѣбꙗахѫ, прѣбьꙗахѫ, прѣбꙗхѫ, прѣбьꙗхѫ, прѣбꙗахѹ, прѣбьꙗахѹ, прѣбꙗхѹ, прѣбьꙗхѹ, прѣбьѧхѹ, прѣбьѧхѫ, прѣбаахѫ, прѣбахѫ, прѣбаахѹ, прѣбахѹпрѣбꙗаховѣ, прѣбьꙗаховѣ, прѣбꙗховѣ, прѣбьꙗховѣ, прѣбьѧховѣ, прѣбааховѣ, прѣбаховѣпрѣбꙗашета, прѣбьꙗашета, прѣбꙗшета, прѣбьꙗшета, прѣбꙗаста, прѣбьꙗаста, прѣбꙗста, прѣбьꙗста, прѣбьѧшета, прѣбьѧста, прѣбаашета, прѣбашета, прѣбааста, прѣбастапрѣбꙗашете, прѣбьꙗашете, прѣбꙗшете, прѣбьꙗшете, прѣбꙗасте, прѣбьꙗасте, прѣбꙗсте, прѣбьꙗсте, прѣбьѧшете, прѣбьѧсте, прѣбаашете, прѣбашете, прѣбаасте, прѣбасте
прѣбт -прѣбьѭ -прѣбьш св прѣбт голѣн κατάγνυμι τὰ σκέλη Пречупя пищялите [краката] на някого с цел ускоряване на насилствената смърт ꙇюде же понеже параскевьћ бѣ. да не останѫтъ нкстѣ тѣлеса. въ соботѫ. бѣ бо велкъ день тоѩ соботꙑ. молшꙙ плата да прѣбѭтъ голѣн хъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ М Йо 19.31 З А СК Б прдѫ же вон. ꙇ пръвоѹмѹ прѣбшѧ голѣн. ꙇ дрѹгѹмѹ пропѧтѹмѹ съ нмь М Йо 19.32 З А СК Б на са же пршедъше ѣко вдѣшѧ  юже ѹмьрьшъ. не прѣбшѧ емѹ голѣню М Йо 19.33 З А СК Б Изч М З А СК Б Нвб пребия ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР