Исторически речник
прогнѣват  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прогнѣватпрогнѣваѭ, прогнѣваѫ, прогнѣваѧ, прогнѣваюпрогнѣваш, прогнѣваеш, прогнѣваашпрогнѣватъ, прогнѣваетъ, прогнѣваатъ, прогнѣвать, прогнѣваеть, прогнѣваать, прогнѣват, прогнѣвает, прогнѣваатпрогнѣвамъ, прогнѣваемъ, прогнѣваамъ, прогнѣвамь, прогнѣваемь, прогнѣваамь, прогнѣвам, прогнѣваем, прогнѣваам, прогнѣвамо, прогнѣваемо, прогнѣваамопрогнѣвате, прогнѣваете, прогнѣваате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прогнѣваѭтъ, прогнѣваѫтъ, прогнѣваѧтъ, прогнѣваютъ, прогнѣваѭть, прогнѣваѫть, прогнѣваѧть, прогнѣвають, прогнѣваѭт, прогнѣваѫт, прогнѣваѧт, прогнѣваютпрогнѣвавѣ, прогнѣваевѣ, прогнѣваавѣпрогнѣвата, прогнѣваета, прогнѣваатапрогнѣвате, прогнѣваете, прогнѣваатепрогнѣвапрогнѣва
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прогнѣвамъ, прогнѣвамь, прогнѣвампрогнѣватепрогнѣвавѣпрогнѣватапрогнѣвахъ, прогнѣвахь, прогнѣвахпрогнѣва
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прогнѣвапрогнѣвахомъ, прогнѣвахомь, прогнѣвахом, прогнѣвахмꙑпрогнѣвастепрогнѣвашѧ, прогнѣвашѫ, прогнѣваша, прогнѣваше, прогнѣвахѫпрогнѣваховѣпрогнѣваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прогнѣвастепрогнѣваахъ, прогнѣвахъ, прогнѣваахь, прогнѣвахь, прогнѣваах, прогнѣвахпрогнѣвааше, прогнѣвашепрогнѣвааше, прогнѣвашепрогнѣваахомъ, прогнѣвахомъ, прогнѣваахомь, прогнѣвахомь, прогнѣваахом, прогнѣвахомпрогнѣваашете, прогнѣвашете, прогнѣваасте, прогнѣвасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прогнѣваахѫ, прогнѣвахѫ, прогнѣваахѹ, прогнѣвахѹпрогнѣвааховѣ, прогнѣваховѣпрогнѣваашета, прогнѣвашета, прогнѣвааста, прогнѣвастапрогнѣваашете, прогнѣвашете, прогнѣваасте, прогнѣвасте
прогнѣват -прогнѣваѭ -прогнѣваш св 1. Разгневя, огорча, предизвикам гнева на някого ї въсел въ селѣхъ іхъ колѣна ілева. їскѹсішѩ і прогнѣвашѩ ба въшьнѣго. і съвѣдѣніѣ его не съхраншѩ СП 77.56 їскѹсішѩ ба ї стаго їлева прогнѣвашѩ СП 77.41 їꙁведе водꙑ їс камене. ї ніꙁъведе ѣко рѣкꙑ водꙑ. ї пріложішѩ пакꙑ съгрѣшіті емѹ. прогнѣвашѩ вꙑшьнѣго въ беꙁводьнѣ СП 77.17 сѫд і да отъпадѫтъ отъ мꙑсле своіхъ. по мьножьствѹ неьстіхъ. вꙑріні ѩ ѣко прогнѣвашѩ тѩ гі СП 5.11 мъножіцеѭ іꙁбаві ѩ. ті же прогнѣвашѩ і свѣтомъ своімъ СП 105.43  дастъ імъ прошенье іхъ.  посъла сꙑтостъ въ дшѩ іхъ.  прогнѣвашѩ мосѣа въ стану.  аарѡна стааго гнѣ СП 105.16  не въꙁгнѫша сѧ мноѭ грѣшънкомь. ꙁане прогнѣвахъ ѣрость твоѭ. ꙇ ꙁъло прѣдъ тобоѭ сътворхъ СЕ 79а 6—7 2. Прич. сег. деят. като прил. прогнѣваѩ παραπικραίνων Който е разбунтуван, бунтовен, размирен да не бѫдѫтъ ѣко отьці хъ. родъ стопьтівъ  прогнѣваѩі. родъ іже не ісправі сръдьца своего. ї не въвѣрі съ бмъ дха своего СП 77.8 3. Прич. сег. деят. като същ. прогнѣваѭще м мн οἱ παραπικραίνοντες Тези, които са се разбунтували; бунтовници, размирници о его на ѩꙁꙑкꙑ прꙁраете. прогнѣваѫще да въꙁнесѩтъ сѩ въ себѣ СП 65.7 їꙁводѩ окованꙑѩ мѫжьствомь. тако прогнѣваѭщѩѩ жвѫщѩѩ въ гробѣхъ СП 67.7 СП СЕ Гр παραπικραίνω παροργίζω παροξύνω Нвб прогневя [се], прогневявам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР