Исторически речник
прснодѣва  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
прснодѣвапрснодѣвꙑ, прснодѣвѫпрснодѣвѣпрснодѣвѫ, прснодѣвѹпрснодѣвоѭ, прснодѣвоѫ, прснодѣвоѧ, прснодѣвоюпрснодѣвѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
прснодѣвопрснодѣвꙑпрснодѣвъ, прснодѣвьпрснодѣвамъ, прснодѣвамьпрснодѣвампрснодѣвахъ, прснодѣвахь
NfOuNfGuNfDu
прснодѣвѣпрснодѣвѹпрснодѣвама
прснодѣва -ꙑ ж За Богородица — винаги запазила девство, вечна девица, вечна девственица рождъство бцѧ  прснодѣв марѧ Е 25б 12—13 въꙁглашене ... о прѣстѣ ... влдц наше (б)рц. ꙇ прснодѣвѣ мар СС IIIb 9  блаженаꙗ нареенаꙗ жена мѹ прсно дѣва бꙑвъш С 52.7 вь дьнь свꙙштенꙗ ... црькъв ... прснодѣвꙑ марѧ С 288.12 Срв. С279.12—13 и слово плъть безъ изврата бꙑсть отъ ст͠го д͠ха и мариꙗ ст͠ꙑѧ приснод͠вꙑ бцꙗ ЙЕ Бог. 226b б͠ъ слово бꙑ(с) л͠вкъ и с͠тꙑѧ приснод͠вꙑ (с)тꙑꙗ и бес прирока оутробꙑ себѣ бесѣмене плъть състави ЙЕ Бог. 266a-266b отънел бо гь нашъ іу хь снъ бжь: благовол• -стꙑѧ прстꙑꙗ бцѧ прснодвꙑ марꙗ мрѹ ꙗвт сѧ  дасть намъ областъ на дꙗвола ПА 52d всеⷭ҇тѣ е͗го ͗ прⷭ҇нодвѣ ͗ мтрї • во стнꙋ  вꙿ рѣснотꙋ нарцатⷭ҇ ͗ восхвалѧт сѧ бц предаша Фот. 645а-б изво́ливый спсе́нïа на́шего ради́, Въпль́тити се ѿ сты́е бце и пр҇ⷭно двы мрíе Тр. дам. 363 Е СС С ЙЕ Бог. ПА Фот. Тр. дам. Калка от гр ἀειπάρϑενος прсно дѣва Нвб приснодева книж остар ВА ЕтМл РРОДД