Исторически речник
препостъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
препостъ, препостьпрепостапрепостѹ, препостовпрепостъ, препостьпрепостапрепостомь, препостомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
препостѣпрепостепрепост, препостовепрепостъ, препость, препостовъ, препостовьпрепостомъ, препостомь, препостовомъ, препостовомьпрепостꙑ, препостовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
препостꙑ, препостовꙑ, препостъмпрепостѣхъ, препостѣхь, препостохъ, препостохь, препостовохъ, препостовохьпрепостапрепостѹпрепостома
препостъ -а м Началник, висок чин във византийската йерархия — доверено лице на императора, изпълняващо функцията на церемониалмайстор, надзорник на евнусите или на дворцовите слуги и др препостъ же  про С 192.15 въско вь нѫ  съ препостомъ С 196. 18 прѧ сѫдъ подобьнъ тебѣ кѹпьно съ препостомъ С 198.20 Изч С Гр πραιπόσιτος От лат praepositus Нвб Ø