Исторически речник
пожрьт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
пожрьтпожьрѫ, пожърѫ, пожьрѹ, пожърѹпожьреш, пожърешпожьретъ, пожъретъ, пожьреть, пожъреть, пожьрет, пожъретпожьремъ, пожъремъ, пожьремь, пожъремь, пожьрем, пожърем, пожьремо, пожъремопожьрете, пожърете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
пожьрѫтъ, пожърѫтъ, пожьрѹтъ, пожърѹтъ, пожьрѫть, пожърѫть, пожьрѹть, пожърѹть, пожьрѫт, пожърѫт, пожьрѹт, пожърѹтпожьревѣ, пожъревѣпожьрета, пожъретапожьрете, пожъретепожьр, пожърпожьр, пожър
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
пожьрѣмъ, пожърѣмъ, пожьрѣмь, пожърѣмь, пожьрѣм, пожърѣмпожьрѣте, пожърѣтепожьрѣвѣ, пожърѣвѣпожьрѣта, пожърѣтапожръхъ, пожрьхъ, пожръхь, пожрьхь, пожръх, пожрьхпожръ, пожрь, пожре, пожрѣтъ, пожрѣть
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
пожръ, пожрь, пожре, пожрѣтъ, пожрѣтьпожръхомъ, пожрьхомъ, пожръхомь, пожрьхомь, пожръхом, пожрьхомпожръсте, пожрьстепожръшѧ, пожрьшѧ, пожръшѫ, пожрьшѫ, пожръша, пожрьша, пожръше, пожрьшепожръховѣ, пожрьховѣпожръста, пожрьста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
пожръсте, пожрьстепожьрѣахъ, пожрѣхъ, пожьрѣахь, пожрѣхь, пожьрѣах, пожрѣх, пожрѧхъ, пожрѧхь, пожрѧхпожьрѣаше, пожрѣше, пожрѧшепожьрѣаше, пожрѣше, пожрѧшепожьрѣахомъ, пожрѣхомъ, пожьрѣахомь, пожрѣхомь, пожьрѣахом, пожрѣхом, пожрѧхомъ, пожрѧхомь, пожрѧхомпожьрѣашете, пожрѣшете, пожьрѣасте, пожрѣсте, пожрѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
пожьрѣахѫ, пожрѣхѫ, пожьрѣахѹ, пожрѣхѹ, пожрѧхѹпожьрѣаховѣ, пожрѣховѣ, пожрѧховѣпожьрѣашета, пожрѣшета, пожьрѣаста, пожрѣста, пожрѧстапожьрѣашете, пожрѣшете, пожьрѣасте, пожрѣсте, пожрѧсте
пожрьт -пожьрѫ -пожьреш св Пожертвам, принеса [в] жертва пожърі бѹ жрътвѫ хвалѫ. ї въꙁдаждъ вꙑшьнюмѹ обѣтꙑ твоѩ СП 49.14 Срв. СП106.22 СП115.8 волеѭ пожьрѭ тебѣ їсповѣмъ сѩ імен твоемѹ гі ѣко благо естъ СП 53.8 Срв. СЕ77b 13  пожръшѩ снꙑ своѩ.  дъщер своѩ демномъ СП 105.37 сестра твоѩ обѣшта сꙙ пожрьт богомъ С 2.5 послѹша мене  пожьр богомъ С 101.14 Срв. С102.4 С104.11 С113.2—3 С115.5 С155.28 С156.4 въшъдъ же анупатъ въ градъ на ѹтрꙗ пожръ бѣсомъ С 112.26—27 нѹждаꙿше ѧ пожрът неьствꙑмъ бѣсомъ С 114.29 дѣвѣ въ цръкꙿвште ждеже стотъ богъ тво.  пожьрѫ мѹ С 227.23 беꙁбожьнѫѭ  бесъмрътънѫѭ жрътвѫ богѹ пожрълъ стъ С 460.22 Прич. мин. деят. като същ. пожьръше м мн οἱ ἐπιϑύσαντες Тези, които са принесли жертва на Бога стꙑ кодратъ рее ... кꙿде же сѫтъ пожъръше. не вждѫ хъ ѹбо С 106.30 пожрьт пасхѫ ϑύομαι τὸ Πάσχα, ϑύω τὸ Πάσχα Заколвам пасхално агне въмѣсті бъ въ праꙁдьнікꙑ хъ дѣтѣлі. да і хотѧште і не хотѧште. ꙇмѫтъ памѧть. ꙇ не ꙁабѫдѫтъ. добрааго сѣдѣтелѣ. пожьрі сѧть пасхѫ К 6b 31 пожьренꙑ прѣжде πρωτόϑυτος Който е първото приношение [за убития от брат си Каин праведник Авел] тѹ авьлъ пожъренꙑ прѣжде.  пръвꙑ правьднкъ С 460.12—13 СП СЕ К С Гр ϑύω ἐπιϑύω пожрът Нвб пожра остар ВА