Исторически речник
обьщьно  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
обьщьно, обьщъно, обьщнообьщьна, обьщъна, обьщнаобьщьнѹ, обьщънѹ, обьщнѹобьщьномь, обьщъномь, обьщномь, обьщьномъ, обьщъномъ, обьщномъобьщьнѣ, обьщънѣ, обьщнѣобьщьна, обьщъна, обьщна
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
обьщьнъ, обьщънъ, обьщенъ, обьщьнь, обьщънь, обьщеньобьщьномъ, обьщъномъ, обьщномъ, обьщьномь, обьщъномь, обьщномьобьщьнꙑ, обьщънꙑ, обьщнꙑобьщьнѣхъ, обьщънѣхъ, обьщнѣхъ, обьщьнѣхь, обьщънѣхь, обьщнѣхьобьщьнѣ, обьщънѣ, обьщнѣобьщьнѹ, обьщънѹ, обьщнѹ
NnDu
обьщьнома, обьщънома, обьщнома
обьщьно -а ср Причастен, киноник — богослужебно песнопение, изпълнявано на литургията от клира след освещаването на Светите дарове глаⷭ. д҃. въꙁваш(..) (о)бщно. радѹте сѧ праве Е 35а 9 глаⷭ. а҃. сповѣдѧтъ нбса юдеса твоѣ. обеⷳ. радѹте сѧ правед Е 37б 10 Изч Е Гр [τὸ] κοινωνικόν общно обещно Нвб Ø