Исторически речник
обрѣтат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
обрѣтатобрѣтаѭ, обрѣтаѫ, обрѣтаѧ, обрѣтаюобрѣташ, обрѣтаеш, обрѣтаашобрѣтатъ, обрѣтаетъ, обрѣтаатъ, обрѣтать, обрѣтаеть, обрѣтаать, обрѣтат, обрѣтает, обрѣтаатобрѣтамъ, обрѣтаемъ, обрѣтаамъ, обрѣтамь, обрѣтаемь, обрѣтаамь, обрѣтам, обрѣтаем, обрѣтаам, обрѣтамо, обрѣтаемо, обрѣтаамообрѣтате, обрѣтаете, обрѣтаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
обрѣтаѭтъ, обрѣтаѫтъ, обрѣтаѧтъ, обрѣтаютъ, обрѣтаѭть, обрѣтаѫть, обрѣтаѧть, обрѣтають, обрѣтаѭт, обрѣтаѫт, обрѣтаѧт, обрѣтаютобрѣтавѣ, обрѣтаевѣ, обрѣтаавѣобрѣтата, обрѣтаета, обрѣтаатаобрѣтате, обрѣтаете, обрѣтаатеобрѣтаобрѣта
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
обрѣтамъ, обрѣтамь, обрѣтамобрѣтатеобрѣтавѣобрѣтатаобрѣтахъ, обрѣтахь, обрѣтахобрѣта
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
обрѣтаобрѣтахомъ, обрѣтахомь, обрѣтахом, обрѣтахмꙑобрѣтастеобрѣташѧ, обрѣташѫ, обрѣташа, обрѣташе, обрѣтахѫобрѣтаховѣобрѣтаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
обрѣтастеобрѣтаахъ, обрѣтахъ, обрѣтаахь, обрѣтахь, обрѣтаах, обрѣтахобрѣтааше, обрѣташеобрѣтааше, обрѣташеобрѣтаахомъ, обрѣтахомъ, обрѣтаахомь, обрѣтахомь, обрѣтаахом, обрѣтахомобрѣтаашете, обрѣташете, обрѣтаасте, обрѣтасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
обрѣтаахѫ, обрѣтахѫ, обрѣтаахѹ, обрѣтахѹобрѣтааховѣ, обрѣтаховѣобрѣтаашета, обрѣташета, обрѣтааста, обрѣтастаобрѣтаашете, обрѣташете, обрѣтаасте, обрѣтасте
обрѣтат -обрѣтаѭ -обрѣташ несв 1. Намирам нещо [някого], което търся; натъквам се на нещо [някого] коль ѫꙁъка врата  тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ. ꙇ мало хъ естъ же  обрѣтаѭтъ М Мт 7.14 З,А. Срв. СЕ 69b 20 СЕ89b 10 егда же нестꙑ дхъ ꙇꙁдетъ отъ лвка. прѣходтъ скоꙁѣ беꙁдънаа мѣста. ꙇштѧ покоѣ  не обрѣтаатъ М Мт 12.43 З.Срв. Лк 11.24 М З отъ насъ прѣдьложенааго бьіт сьповѣданьꙗ ... вь семь бо обрѣтамъ.  жтꙗ велко въꙁдръжань.  сьмѣреньꙗ справьнь.  велкѫѭ альбѫ С 513.28 дꙿвашд вь недѣл двьрьцꙙ отвръꙁаѧ. трѣвѫ прѣдъ двьрьм гробшта свого растѫштѫѭ обрѣтаѧ.  тѫ. страѧ ꙗдѣаше С 528.30 a) Като прил. обрѣтаѩ сѧ a) Установяван; за когото се докаже, че е някакъв раъшѫѭ імѣт по бжію ꙁаконѹ стѹмѹ сьѭ сѫдіт. съ вьсѣкоѭ обрѣтаѭштѭ сѧ тѧжю. ѣкоже ꙁаконъ пішетъ К 2b 25 b) Като същ. обрѣтаѩ м ед ὁεὑρίσκων Този, който намира вьꙁдрадѹѭ сѩ аꙁъ о словесехъ твоїхъ. ѣко обрѣтаѩї корсть мъногѫ СП 118.162 2. Намирам, заварвам някого [нещо] в някакво положение, място, състояние въꙁвраштѫ сѧ въ домъ мо отъ нѭдѫже ꙁдъ. ꙇ пршедъ обрѣтаатъ пометенъ  ѹкрашенъ М Лк 11.25 З  тѧ ѡбрѣтаемъ въ врѣмѧ спсене. тѣмже не прѣста ꙁа нꙑ млѧщ Е 28б 7 ꙇ по схъ ограждена тѧ обрѣтаѩ. крѣпъкоѭ рѫкоѭ  вѣроѭ. къ наставлѣѭщюмѹ тѧ. ꙇ къ всѣмъ послѹшанемъ СЕ 91b 8 обрѣтамꙑ εὑρισκόμενος Установен, намерен, открит; за когото се докаже, че е някакъв  повелѣ цѣсарь савор ... свꙙтꙑѧ цръкв хръстꙗнъскꙑ огнемъ ꙁажꙁат. обрѣтамꙑѧ же крьстꙗнꙑ. повелѣ мат  нѹдт ѧ жрът С 255.3—4 3. Установявам, констатирам платъ же рее къ аръхереомъ  къ народѹ. нкоеѩже внꙑ не обрѣтаѭ въ лвцѣ семь М Лк 23.4 З.Срв. Йо 18.38 М,З, А, СК;Йо 19.4 М,З, А, СК;Йо 19.6 М,З, А, СК, Б; С 433.18 С436.16—17 Намирам, смятам, преценявам. тъ не отврьꙁетъ ѹстъ свохъ. отъ беꙁакон люд мохъ. воденъ бꙑстъ на сьмрьть. сѧ обрѣтаѩ потрѣбьнꙑ тѣмъ сьлогꙑ С 434.29 4. Постигам, достигам, придобивам тѣлесъно бо богатъство съ трѹдомъ  болѣꙁнѭ велкоѭ обрѣтатъ сꙙ С 160.5 обрѣтат сѧ М З А СК Б О Е СП СЕ К С МЛ Гр εὑρίσκω ѡбрѣтат Вж. при обрѣст Нвб